Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младият баща Венцислав Йорданов е загинал в катастрофата до Повеляново
  • Новини

Младият баща Венцислав Йорданов е загинал в катастрофата до Повеляново

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2023
kastkasktasofkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Булфото

Венцислав Йорданов от Девня е един от четиримата загинали в зловещата катастрофа по пътя Варна-Девня над Повеляново вчера, съобщи Девня Онлайн .

Младият мъж оставя две дечица сираци.

Припомняме, че в ранните часове на деня вчера– преди 8 часа, е получен сигнал за инцидента на стария път между Варна и Девня. По информация до момента, два леки автомобила и един тежкотоварен са се сблъскали.

В следствие на удара, на място са починали водача на единия автомобил – 36-годишен, както  и водачът – на 61 и двамата пътници на 38 и 57 години, от другата кола.

Други трима пътници от второто превозно средство са с леки наранявания. Работата по изясняване на обстоятелствата, довели до трагедията, продължава под наблюдение на прокуратурата, съобщават от пресцентъра на ОД МВР – Варна.

Екипът ни изказва най-искрени съболезнования на близките на Венцислав!

 

Още инциденти:

Задържаха турския тираджия от катастрофата преди 5 г. с двама загинали музиканти от Пловдив

Мехмет Калиман е влизал многократно у нас след инцидента

 

Турският водач Мехмет Калиман, в чийто тир на 29 юни 2018 г.. се блъсна челно лека кола с двама музиканти от Пловдив, е задържан близо 5 години след инцидента. След удара на място загина Николай Николов-Нико, а китаристът Павел Дюлеров почина 4 месеца по-късно в болница.

Катастрофата стана на прохода Хаинбоаз близо до с. Пчелиново. На десен завой автомобилът с двамата музиканти навлязъл в насрещното и се ударил в тира. Музикантите пътували към Русе за концерт.

След инцидента Мехмет Калиман не е задържан и във времето оттогава нееднократно е преминавал с тира си транзитно през страната, само през 2022 г. – над 50 пъти.

 

В началото на февруари т. г. обаче е арестуван при поредното си влизане у нас по обвинение в причинена смърт по непредпазливост. Окръжният съд в Стара Загора го оставя в ареста, днес най-тежката мярка за неотклонение беше потвърдена и от Апелативния в Пловдив.

„Вменено му е задължение, което не фигурира в Закона за движение по пътищата – че не е спрял аварийно при непредвидено препятствие, изисква се реакция само при предвидимо.

Произшествието е изцяло в неговата лента, единството му нарушение е, че е карал с 65 км/час при ограничение от 40“, пледира адвокатът му Радко Колев. Той настоя, че наказателното производство може да приключи и без никаква мярка за Мехмет Калиман, но магистратите все пак го оставиха в ареста.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Виктория Петрова не издържа: Срина я мъката на Ива и Иво
Next: Идеална права свързва манастирите на името на Архангел Михаил по света

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.