Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Приятелка на бившата съпруга на актьора: Никой не подозира какво чудовище е Васил Драганов!
  • Новини

Приятелка на бившата съпруга на актьора: Никой не подозира какво чудовище е Васил Драганов!

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2023
prqpwroasrkasoras.jpg

„Аз съм свидетел на почти всичко за което пишеш и знам, Че всяка дума на Васил е долна лъжа. Той е насилник и само защото е добър актьор никой дори и не подозира какво чудовище е.

 

Да баща е, но след всичко което ти причини, той не заслужава и това прозвище. Отвратена съм от всичко това, но съм с теб. Да, малко сме хората които знаят цялата истина, но ни има. Бъди щастлива, защото го заслужаваш“ – пише Емиля Брадфорд-„Георгиева.

„Години пребивана, брутално потрошавана, с десетки жалби в полиция и прокуратура, медицински свидетелства и ограничителни заповеди, но мистър Извергът понеже е известен, видите ли, всичко му е позволено.

 

Полицията нехае, социалните подправят документи в негова полза – все пак той е паралията от телевизора! Това е истината за България!

А единствената вина на това момиче е, че не е поредната УБИТА от мъжа си българска майка, пречукана след десетилетия побоища пред децата й и бездушните съседи и роднини, а продължава да живее.

 

Е, извинете я, че не е поредния труп в новините, за който да цъкате с език, докато си дъвчете салама с ракия!
Аз се гордея с нея! Гордея се, че е дете на Бог и е разбрала, че животът й е един, даден й от Господ и няма право да го пропилява в кървави рани, изнасилена и обезобразена в дома си, потънала в сълзи и срам в банята, докато децата й плачат, а тя се страхува да излезе, за да не я убие този път! Моята майка нямаше тази смелост и до днес сънувам кошмари заради това!

Не се съмнявай нито за миг, че си постъпила правилно, мила Андреа, казвам ти го като дете, което е живяло в тази среда и едва прескочих трапа на този ужас, искайки дори да не съм жива, за да не видя това отново!

Гордея се, че това момиче има смелостта да говори и да не бъде поредната смазана никаквица, която някой нещастник си мисли, че може да ползва за парцал, нищо че му е родила деца! Гордея се с това момиче! Гордея се, че говори, за да са наясно всички жени около тоя долен криминален тип, че имат работа с психопат и да стоят далеч от него! Благодаря ти, Андреа! Благодаря ти! Нека Господ те пази и бди над теб!

И нека не се смилява над този изверг – Васил Драганов, над всички, които го защитават, въпреки десетките медицински документи за побоя над жена му, десетките сигнали в полицията и нарушените от него ограничителни заповеди. Нека Господ справедливо да ги съди, за което нямам съмнение!“ – пише друга дружка на блондинката.

Continue Reading

Previous: Скандалът е чутовен! Жената на комика Васко Драганов проговори след обвиненията, че е бременна от квартален кебапчия
Next: Турците ни посрещнаха и изпратиха като герои, ръкопляскаха ни: Българските пожарникари се завърнаха

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.