Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Големите звезди Апостол Карамитев и Григор Вачков умират по време на снимки
  • Новини

Големите звезди Апостол Карамитев и Григор Вачков умират по време на снимки

Иван Димитров Пешев февруари 17, 2023
aaspdasodoasdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Докато снима “Трите смъртни гряха”, издъхва режисьорът Любомир Шарланджиев.

Сигурно няма нищо по-страшно в киното от това да почине главният актьор или актриса.

Освен, може би, да секнат окончателно парите на продуцента и така да умре целият филм.

В стогодишната история на родното кино има четири такива случая: три пъти по време на снимки умира актьор и веднъж – режисьор.

Първият случай е през 1939 г. Снима се българската филмова продукция “Те победиха”. Режисьори са Йосип Новак и Борис Борозанов. Новак е и оператор, Борозанов – сценарист. Филмът е мелодрама.

Господ чува желанието на легендата Апостол Карамитев да си отиде млад и красив

На фона на Първата световна война авторите използват класическия любовен триъгълник, за да разкажат драмата на героите си. След много перипетии историята във филма завършва с щастлив край.

Но по време на снимките на 26 май умира Богомил Андреев,

който е в главната роля на учителя Драган. Сменя го Аспарух Темелков и филмът е завършен. Премиерата му е през март 1940 г. в кината “Балкан” и “Славейков”.

Богомил Андреев е роден на 8 януари 1891 г. в Кюстендил. Завършва гимназия и Военно училище в София през 1912 г. Участва във войните и през 1921 г. става професионален актьор в Свободния театър в София. Учи в театралната школа във Виена и в частната школа на Николай Масалитинов в Берлин. След завръщането си в България играе последователно в Свободния театър, в драматичната трупа на П. К. Стойчев и на сцената на Русенския театър.

През 1926 г. се връща в родния си град и става актьор и режисьор на читалищния театър. От 1928 г. е в трупата на Народния театър и изпълнява всички роли, играни дотогава от Кръстьо Сарафов.

Сменилият го пред камерата Аспарух Темелков е роден в Бяла, Варненско, на 21 март 1896 г. Работил е в театрите на Пловдив, Хасково и Варна. Бил е директор и режисьор на Софийския градски театър, от 1954-а до 1957 г. ръководи Народния театър.

Той вече има известен опит в киното, когато му се налага да влезе на пожар в “Те победиха”. Дебютира в “Грамада” през 1936 г., а в “Настрадин Ходжа и Хитър Петър” (1939) е тъст на българския хитрец.

Следва главна роля в “Стойне у костенурка” (1941). Това е късометражна филмова комедия, режисирана от Борис Борозанов, за да пропагандира поредния държавен заем.

Аспарух Темелков участва и в първите филми на социалистическата кинеманография, а в “Септемврийци” играе самия Георги Димитров.

На 9 ноември 1973 г., докато се снима в главната роля на “Сватбите на Йоан Асен”, ракът побеждава Апостол Карамитев

Покруса смазва целия екип. Очарованието и магията, която актьорът има върху всички, е толкова силна, че шокът е за човека Апостол. Никой не мисли какво ще стане с филма по-нататък. Обсъждани са два варианта. Снимките да се прекратят и заснетият материал да остане като документ за последната роля на Апостол. Или филмът да се довърши с друг актьор в ролята на Йоан Асен.

Режисьорът Вили Цанков решава това да е Коста Цонев, който играе ролята на брата на Йоан Асен – княз Александър. “Ти знаеш какво правеше Апостол и с играта си просто трябва да загатнеш за неговата емоционалност”, мотивира той актьора.

Филмът започва със следния монолог на Коста Цонев:

В този филм играя ролята на княз Александър. Разказвам за необикновения живот на моя брат цар Йоан Асен. Неговата роля изпълнява моят незабравим колега Апостол Карамитев. Той почина.

Това се случи, когато много сцени в различни места от филма не бяха заснети, тъй като един филм не се снима последователно. Аз ще го заместя в тези сцени, за което моля да бъда извинен.

Позволих си това, защото решихме, че трябва да го замести неговият брат. И защото зная, че много от вас желаят да видят последното произведение на големия артист. Моята задача е трудна. В тези сцени ще разговарям сам със себе си. И затова ще поискам от вас със силата на вашата фантазия да превърнете фиданката на моя талант в гората на Апостол Карамитев.

Първият епизод, в който Коста Цонев трябва да влезе в кожата едновременно и на Йоан Асен, и на Апостол Карамитев, пропада снимачно. Цонев е гримиран, облечен и застава пред камерата. Следва командата на режисьора. Актьорът стои и не може да произнесе нито дума. От очите ми рукват сълзи. Чува как хлипат всички в залата, начело с Вили Цанков. Той спира снимките и разпуска екипа. Трябват поне 24 часа, за да се преодолее този емоционален срив. Филмът е заснет, премиерата му е на 3 януари 1975 г.

“Мера според мера” е последният филм на Григор Вачков,

който умира по време на снимките. През 1980 г. Дюлгеров търси актьор за Постол войвода, който да му прилича физически. Войводата бил сухоляв, с изпито лице – “средно на бой, со мустаки, но файкеше место”.

Току-що приятелят на Дюлгеров Едуард Захариев е заснел Григор Вачков в “Мъжки времена”, където актьорът прави изключително силна драматична роля. Един ден Вачков вози двамата режисьори с колата си. И в огледалото за обратно виждане Дюлгеров съзира само очите на актьора.

Страхотни очи! С много мъка в тях, с много доброта, с много ум, пълноценни едни такива. И Дюлгеров си казва: къде съм тръгнал да търся портретна прилика за Постол войвода…

От планираните 20 епизода с Вачков режисьорът снима само два. Единият е на чардака, когато Постол войвода раздава правосъдие, другият – когато с четата си дебнат да застрелят Вели Пехливан.

И в двата актьорът играе толкова гениално, че не се налага втори дубъл. Вачков настоявал за още, но режисьорът отказва – всичко се получава от раз. След смъртта на актьора на Дюлгеров му идва да се гръмне, че не го е послушал. Ако е имал такива дубли, е можел да ги използва в други епизоди с войводата.

Дюлгеров променя сценаря и съкращава епизодите с Постол войвода. Не кани друг актьор за ролята, използва мъж от района на снимките, който има известна прилика с Гришата. Облича го в неговите дрехи и го снима от далечен план и без реплики.

На 22 юли 1979 г., докато режисира филма “Трите смъртни гряха”

умира Любомир Шарланджиев – Шарлето.

Във филма играе съпругата му Невена Коканова, както и Григор Вачков. Актьорът напуска този свят само 9 месеца след смъртта на своя близък приятел. Но преди това успява да убеди Невена да довърши снимачно филма. И актрисата го прави, въпреки че никога не се е занимавала с режисура.

Филмът е по сценарий на Димитър Вълев и е осмият по ред в творческата кариера на Шарланджиев. Към тях трябва да прибавим и знаменития сериал “На всеки километър”, заснет в съавторство с Неделчо Чернев.

В началото на 70-те години Шарланджиев работи по идеята да направи римейк на “Тютюн” , за ролята на Ирина има предвид Коканова. По ред причини, главно финансови, проектът пропада.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Куче препречило пътя на линейка, опитали да го прогонят, но то не помръднало
Next: Пълен шок: Кокошка нападна и уби мъж

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.