Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Феноменът ясновидец Божидар Караджов разкри: 2024 ще е годината на бедствията и катаклизмите! Земетресенията ще подминат България
  • Новини

Феноменът ясновидец Божидар Караджов разкри: 2024 ще е годината на бедствията и катаклизмите! Земетресенията ще подминат България

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2023
aakskraskrjasras.png

Божидар Караджов често е наричан „човекът чудо“. Феноменът е единственият българин, вписан в елитната класация на най-известните пророци в света.

Ясновидецът е първият човек, който вижда страшния пожар във влака по линията София – Кардам.

В началото на 2015 г. в телевизионно интервю Караджов с точност предсказа трагедията с авиокатастрофата над френските Алпи. Още през 2008 година предсказва и описва в книга земетресението, което засегна Турция и Сирия на 6 февруари т.г.

 

Повече от 35 000 души загинаха и над 80 000 бяха ранени при трусовете с магнитуд 7,8 и 7,6 по скалата на Рихтер – с център град Кахраманмараш. Разместванията на земните пластове засегнаха 10 провинции в Турция и убиха хиляди други в Сирия, а броят на жертвите продължава да расте и в двете страни. Много жертви все още са блокирани под срутени сгради в целия регион.

Караджов описва всичко преди 15 години, като единствената неточност е годината. Ясновидецът посочва 2022 година като фатална за южната ни съседка.

За тази година топясновидецът вижда, че ще има много повече пожари от предходната. Те ще започнат сравнително рано, още в периода на април и май, което е нетипично. В същото време ще имаме и много сериозни проливни дъждове, но тях ще ги наблюдаваме чак през юли.

Тази година ще бъде много по-благосклонна откъм жертви, няма да се повтори това, което се случи в Карловско. Най-сериозни наводнения очакваме в Югоизточна България.

2024 ще е годината на бедствията и катаклизмите! Това прогнозира пред „България Днес“ световно признатият ясновидец Божидар Караджов. Невиждани урагани и цунамита ще връхлетят САЩ. За щастие това няма да повлияе пряко на България.

„Тази година ще продължат земетресенията в Турция. Гърция също ще бъде разлюляна, но понеже там строителството е ниско, няма да има големи щети. Тези трусове ще бъдат усетени в България, но няма опасност за населението.

Пожарите, които гърците ще видят обаче, ще са бедствие, което планетата не помни. Тази година Щатите ще се отърват, но догодина ще пострадат много. Като цяло 2024 е годината на бедствията“, казва пред „България Днес“ феноменът.

 

Continue Reading

Previous: Тъга: Майката на Нав, убития от освирепял съсед, разплака България с посланието си
Next: Нашенци в Германия зарязват гурбета, до 2 години се преселват в

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.