Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругата на Васил Драганов – Андреа: България спри, ще кажа истината за всяка една моя сълза
  • Новини

Съпругата на Васил Драганов – Андреа: България спри, ще кажа истината за всяка една моя сълза

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2023
nanasnasdasrastas.png

В последните дни гърми страшен скандал между актьора Васил Драганов и съпругата му Андреа.

Той я обвини, че е зарязала децата си и в момента чака дете от друг.

Тя от своя страна се защити, като заяви, че е била подложена на физически и психически тормоз и напускането на дома е било неизбежно. Тази сутрин в ефира на БТВ тя разкри и още по-ужасяващи неща от съжителството си с известния актьор, за които дори не сме подозирали.

„Изключително съм притеснена за децата си и за травмите, които те ще понесат от думите на баща си и от истината, която боли. Не исках да се стига до тук и не съм го предизвикала аз това публично говорене за нашите проблеми”, заяви Андреа Драганова.

По думите ѝ любовта между нея и Васил е била прекрасна, но е имала и своята тъмна страна. „Имам две прекрасни деца – Любов и Давид – плод на тази любов. Поради тази причина съм изключително огорчена, че бях публично разстреляна от негова страна”, заяви тя по повод интервюто на бившия ѝ съпруг Васил Драганов пред БНТ.

„Благодаря на Люба Пашова, която не му е позволила да стигне до крайности. В последствие говорих с нея и разбрах, че той е искал да каже тези думи и грозни клевети, които нараниха много моите деца. Дъщеря ми плачеше, че е разкъсана от своите приятели и съученици. Задавали са ѝ неудобни въпроси”, каза Андреа. „Не може един баща да не мисли за децата си и да не ги пощади”, добави тя.

Васил Драганов и Андреа Драганова с обща снимка в добрите мигове на тяхната любов.

Разкри, че дълго време „сърцето ѝ не е позволило да говори”, защото е искала да запази достойнството на Драганов и да съхрани семейството си.

„През годините съм правила изключително много компромиси. Прощавала съм, но имам и своите грешки. Но не мисля, че трябваше да постъпва така с мен и децата”. Журналистката подчерта, че винаги е ценяла качества и уменията у бившия си съпруг, но той е човек на крайностите.

„Емоционалният тормоз през последните години беше по-силен от физическия преди това. Дъщеря ми ме умоляваше да не давам това интервю, но аз не мога да понеса това, което се изсипва върху мен”, обясни тя. Андреа описа чутите думи в интервюто на Васил Драганов като „нож в гърба” като дори няма обяснение.

„Утре децата ще отидат на училище и ще ги разпънат. Той ги използва като оръжие като през тях е цялата ни комуникация. Вчера ме заплаши, че ако днес дойда в студиото, няма да се виждам със сина ми. Бях щастлива, защото последните месеци си възстанових връзката с тях. Синът ми беше крит от мен месеци наред. Това е жестоко за една майка”.

Андреа заяви, че е приела всички условия на Васил Драганов. Едното е било децата да живеят при него в апартамента им, второто е било да прекрати делото за домашно насилие, а трето – да му плаща издръжка. След това отношенията помежду им са се нормализирали като тя е водила Давид на училище всеки ден, както и три пъти в седмицата на футбол.

„Моите деца се гордеят с баща си. Аз също съм помогнала да изгради този публичен образ. Не съм си позволила да кажа лоша дума. Не знам защо провокирах тази реакция. За себе си го разбирам, но защо го причини на децата. Той изгради образ на бащата за пример , които слага на първо място децата. Изключително забавен баща е. Обича да е център на внимание, шумни компании. Осигурява добър жизнен стандарт на децата, но има пропуски в образованието”, обясни още Андреа. Тя заяви, че агресията от негова страна е била винаги по време на празници и вероятно под влияние на алкохол.

„Болеше ме, че той никога не се извини. На следващият ден се опитваше да се държи сякаш нищо не е станало”.

„Искам да бъда щастлива. Децата ми да бъдат щастливи и най-накрая този кошмар, който продължава от година и половина да приключи. Да не нараняваме децата ни. Нямаше днес да говоря, ако не се беше изляла тази кал. Както и тормозът върху мен, който е извън публичното пространство. Последните дни получавах такива съобщения, които не пожелавам на нито една майка”, обясни журналистката и се обърна към децата си:

„Любов и Давид желая и се моля да ми простите, че днес съм тук и говоря открито за проблемите с баща ви. Надявам се да ми простите и да ме разберете. Искам да защитя вас и себе си и да кажа истината. Никога не съм искала да ви нараня. Обичам ви и ще дам всичко за себе си, за да сте добре. Ще ви подкрепям и винаги може да се обърнете към мен. Някой ден ще осъзнаете каква е истината”.

Continue Reading

Previous: Красив младеж открадна сърцето на Симона Загорова – ето как я изненада за Свети Валентин
Next: Рачков разсърди Веско Маринов още в първия епизод на Като две капки вода

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.