Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Турският посланик у нас: Вече се обръщаме към българите като братя и сестри
  • Новини

Турският посланик у нас: Вече се обръщаме към българите като братя и сестри

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2023
brastastastqtast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Н. Пр. Айлин Секизкьок се срещна с министъра на отбраната Димитър Стоянов.

„Министерството на отбраната е готово да продължи да оказва необходимата хуманитарна помощ на Турция. Ние бяхме сред първите отзовали се държави – чрез Военновъздушните ни сили с военните самолети транспортирахме военни медици, спасителни екипи и хуманитарна помощ“.

Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов на среща с посланика на Турция Н. Пр. Айлин Секизкьок. Министър Стоянов отново изрази искрени съболезнования към семействата на загиналите и пострадалите в тежките земетресения в Турция.

„До този момент ние се обръщахме към Вас като комшии, приятели. Сега вече се обръщаме към Вас като братя и сестри. Вие се отзовахте още в първите часове след трагедията и изпратихте с военните самолети Вашите спасителни екипи, които извадиха много хора под руините.

От основаването на дипломатическите отношения между двете държави това беше най-силният жест на солидарност, който България ни оказа. За мен е гордост да съм посланик в такава държава”, заяви посланик Секизкьок. Тя посочи, че помощта на България е изключително ценна.

По последни данни 41 000 души са загинали след земетресенията, а 2 млн. са останали без подслон.

„Ние се опитваме да им осигурим покрив и отопление. Затова сме благодарни, че оказвате пълно съдействие на камионите с хуманитарна помощ, за да преминават транзитно през България до засегнатите райони. Ще разчитаме и на Вашата подкрепа пред Европейския съюз за възстановяване на щетите от земетресението“, каза още посланик Секизкьок.

„Ще имате категорична подкрепа на България в Европейския съюз за всяка необходима помощ за Турция. Ние в Министерството на отбраната оставаме в готовност при Ваши искания да окажем подкрепа според нашите възможности“, заяви министърът на отбраната.

Той разказа на посланика, че военнослужещите от Втора механизирана бригада в Стара Загора са събрали дарения за семействата на пострадалите в Турция. „Това е малък жест, но показва нашата искрена съпричастност към вашия народ“, каза министър Стоянов.

В срещата участваха заместник-министър Катерина Граматикова, началникът на кабинета Владко Владов, директорът на дирекция „Отбранителна политика и планиране“ бригаден генерал Радостин Илиев, както и военният аташе на Турция подполковник Мурат Паяс.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Март 2023 г. ще донесе голямо богатство на тези 5 зодии! Вселената им готви мощен финансов успех!
Next: 18-годишна участничка в Hell’s Kitchen грабна сърцето на шеф Ангелов и зрителите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.