Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 80 хиляди лева годишно от 10 дeкара култивирани трюфели
  • Новини

80 хиляди лева годишно от 10 дeкара култивирани трюфели

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2023
bashgkasodaskdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Това изчислява Цветозар Мичевски от Угърчин, който ще прави внушителна плантация
с ценната подземна гъба

Таня Демирова Угърчин

Култивираното отглеждане на трюфели е много печеливш бизнес. Показва го двадесетгодишната
успешна практика на италиански и испански плантации с ценните подземни гъби. Според
Цветозар Мичевски от Угърчин, чиято фирма е един от най-големите износители на
трюфели, годишният износ от България (основно за Италия) е в рамките на 150-200
т годишно. Тези количества ни правят един от основните износители на трюфели в
света.

 

Но освен да изнася диворастящи трюфели, от следващата есен предприемчивият бизнесмен
от Угърчин ще прави плантация от 30 дка с черен трюфел. За осъществяване на амбициозното
си намерение Цветозар започва да внася от Италия микоризирани дръвчета (заразени с трюфели), които ще могат да се гледат в изкуствени плантации. Насочил
се е към отглеждането на черен летен трюфел, защото навсякъде в България именно
този вид вирее добре в естествени условия. Това е допълнителна гаранция за успеха
на замисъла.

Култивирането ще му даде ценни пазарни предимства в години, когато неблагоприятни климатични условия се отразят негативно на подземните
гъби, събирани в естествени условия, и се появи дефицит. Тогава цената на деликатесния
продукт рязко скача и отглеждащите трюфели в плантации ще печелят много.

Фиданките ще са висококачествени, обяснява Цветозар. Работя с италианска фирма,
в която вече шесто поколение развива изключително успешен бизнес с трюфели. Отскоро
те съвместно с Университета в Перуджа започват да произвеждат първокачествен (заразяването
трябва да е 60-90%) посадъчен материал. Технологичното време за получаването на
правилно заразено дръвче с трюфелни спори е една година.

Цветозар се е насочил към горски дървесни видове, които се срещат в естествени
условия: бор, липа, дъб, габър, леска. На този етап не си позволявам никакви експерименти,
категоричен е той.

 

Това е една дългосрочна инвестиция предупреждава Цветозар. Първите добиви започват едва на 7-ата година след засаждането
на заразените фиданки. И това е напълно естествено, тъй като дървото трябва да
развие напълно кореновата си система. Освен това през целия период за дръвчетата
трябва да се полагат грижи: почистване и резитба два пъти годишно – пролет и есен.
Редовното поливане на дръвчетата също е много важно. И за да елиминира неблагоприятни
климатични условия, Цветозар е решил да прави капково напояване.

Двадесет и пет годишният Цветозар Мичевски определя себе си като реалист, защото в бизнеса залага само на реални неща

И докато семейната фирма изнася диворастящи гъби, бизнесът с трюфели си е лично
негов и го развива самостоятелно.

Освен че ще прави собствена плантация от догодина Цветозар и ще продава заразени
с трюфел фиданки – по 25 лв. едната.

 

Първата година сме планирали 25 хиляди дръвчета за продажба, уточнява предприемчивият
бизнесмен.

Целта ни не е само да продадем едни дръвчета, а да обучим клиентите си как да
ги отгледат успешно и да получат добра реколта, обяснява Мичевски.

За целта съветва всеки техен клиент да предостави почвена проба от мястото, на
което е планирал плантацията си, и от фирмата на Цветозар ще ги посъветват как
да я обогатят. Ангажират се и с най-важното за всеки производител – с изкупуване на продукцията

Но да се върнем на рентабилността на този почти екзотичен за България бизнес.
За своята плантация от 30 дка Цветозар е изчислил, че трябва да засади около 1500
дръвчета и съответно ще вложи 40-50 хил. лв. Средната годишна реколта от 1 дръвче
е от 3 до 5 кг трюфели. Съответно от 1 дка се добиват 100-150 кг трюфели. От 10
дка плантаторите ще получат около 1 т трюфели.

 

И при средна цена 70-80 лв. годишно от 10 дка печалбата съответно ще е 70-80
хил. лв.

Нещо, което не може да се постигне с отглеждане на други култури. Така че можем
да кажем, че култивираното отглеждане на трюфели е един много перспективен бизнес

Въпреки че има още 5-6 фирми, които изнасят трюфели от България, Цветозар Мичевски
обяснява, че проблемът в този бизнес не е свързан с изкупуването на продукцията,
а с това, че в естествени условия търсенето на трюфели се прави от неквалифицирани
хора, които изкопават вандалски местонахожденията им, преди трюфелите да са узрели
напълно, и по този начин нарушават екосистемата

За такива хора трябва да има огромни санкции, категоричен е Цветозар. Опазването
на диворастящите трюфели е каузата, която обединява двете български асоциации
на ловците на трюфели (Цветозар e член на едната).

Те са инициирали проектозакон за трюфелите, за да бъдат спрени неуките копачи,
които унищожават възможността за развитието на нови трюфели. За да опазим българските
трюфели, които според експерти са едни от най-добрите в света.

 

СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПРЕДУПРЕЖДАВАТ

Ароматните гъби се вадят само с кучета

Събирането на трюфели е истинско изкуство. Ароматните подземни гъби, които растат
в горски условия, трябва много внимателно да се извадят, така че да не се наруши
местообитанието му.

За целта е важно да се правипрофесионално, с помощта на перфектен помагач – добре обучено куче с което търсачът да умее да работи.

На въпроса кои са най-добрите кучета обикновено се отговаря – тези, които ги
намират. Но за да стане това, е необходимо кучето да бъде добре тренирано, тъй
като няма определена порода, при която да има инстинкт за търсене на трюфели.
Все пак едни кучета се справят по-добре с тази специфична задача. Такива са ловните
породи кучета.

Практиката показва, че от куче, чиито родители са търсачи нат трюфели, може да
се очакват отлични резултати.

За Цветозар Мичевски перфектните помагачи в търсенето на диворастящи трюфели
са италианските кучета порода лагото романьоло.

 

Има 10 пъти по-голямо търсене от предлагането

В цял свят трюфелите традиционно са символ на лукса и на изисканата кулинария
и затова цената им е изключително висока. Но въпреки това няма никаква опасност
произведените култивирани трюфели да останат непродадени, тъй като на световния пазар има 10 пъти по-голямо търсене от предлагането на деликатесните гъби. И това определя
високата им цена.

В години с неблагоприятни климатични условия – например при продължителни засушавания
2 месеца преди узряване на гъбата, тя се покачва.

Двата най-ценни вида трюфел са белият и черният.

Най-скъпите са белите трюфели, които се срещат в Югозападна Франция /в района
на Перигор/, Испания и в Италия /в района на Алба/. Килограм от тях може да стигне
над 5000 евро.

Специалистите твърдят, че италианският трюфел има по-силен аромат и сътоветно
по-добри вкусови качества в сравнение с френските подземни гъби.

Най-търсени са пресните трюфели които имат уникален аромат и вкус.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рачков се оказа голям човек: Реакцията му за Веско Маринов удиви зрителите
Next: България забрави войни и трусове! Ергенът тръгна с бесен скандал

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • 15-годишно момиче се събуди в ковчега на собственото си погребение
  • Ето от какво се предполага, че е починал Румен Колев от „Гласът на България“
  • Турската звезда Чаатай Улусой в България – посети родното село на баща си
  • Младата жена подготвяла сватба с любимия си след няколко месеца. Леля ѝ разказа пред Флагман.бг за последното пътуване и огромната загуба
  • Русия стои зад агресията в Черно море от 2014 г. насам, а ударите по кораби край Бяла и Крапец са видима ескалация, която застрашава пряко българските интереси
  • Адв. Агова: Мегеров ме убеди, че не той е убил г-н Филипов
  • Тихомир Кирчев от Стара Загора иска на свобода
  • Сложете зелето тази седмица: 5 грешки, които го размекват
  • Ал-Йо: “Най-накрая трябва да се каже на самозабравилия се диктатор Путин, че трябва да спре войната”
  • Мокър сняг вали в района на проходите Превала, Рожен и Пампорово, съобщиха от Областното пътно управление (ОПУ) в Смолян.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.