Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Внучката на Людмила Живкова, Катерина, е точно копие на баба си
  • Новини

Внучката на Людмила Живкова, Катерина, е точно копие на баба си

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2023
ludddmilaaaj.png

Макар да е символ на времената преди прехода, името на Людмила Живкова свързваме с едни от най-знаменателните културни проекти в историята – като изграждането на НДК и асамблеята „Знаме на мира“, която и до днес няма аналог у нас.

Има много обстоятелства около живота и най-вече смъртта на наследничката на Тато, които и до днес са обвити в мистерия.

Интересното обаче е, че нейната внучка, Катерина , дъщерята на Тодор Славков , има изключителна прилика с известната си баба .

Най-малката внучка на Живкова  е наследила нейните характерни черти на лицето. Катя, която е дъщеря на Тодор Славков, е като две капки вода със знаменитата си баба. Често се случвало познати и непознати да намират прилики между Людмила и наследничката й.

 

Девойката има и същата дълга черна коса, пропорционални устни и овални вежди. Сама Катя, която в момента е на 13 години и е ученичка в Италианския лицей в Горна баня, също намирала сходствата с баба й и се гордеела с тях. Макар да не е имала шанса да я познава, знаела всяка подробност от колоритния й живот, често посещавала гроба й и имала нейна снимка в стаята си. „Баба е велика жена и за мен това е страхотен комплимент“, казва девойката по повод сравненията с Людмила Живкова.

Катерина Славкова

По думи на баща й Тодор Славков внучката на Людмила всеки ден сменяла интересите си, но най-важното било, че учението й вървяло и бележникът й бил изпъстрен от горе до долу с отлични оценки. За момента и тя проявявала афинитет към модата подобно на леля си Жени Живкова, която в годините се утвърди като една от най-талантливите и продуктивни български дизайнерки. Преди време, едва навършила 5 годинки, малката Катя дефилира на нейно ревю по повод представянето на една от колекциите й.

малката Катерина Славкова

Аплодисментите, които получила, и блясъкът на модната сцена пък я тласнали към идеята да се занимава с моделство. Единственото, което за момента било сигурно, е, че татко й планирал да я изпрати да учи в чужбина. Специалността, която щяла да следва, й давал избор да посочи сама.

 

Още от съвсем малка внучката на Людмила Живкова живее ту при единия си родител, ту при другия. Тодор и жена му Силвия се разделиха малко след появата на дъщеричката им на бял свят.

Известно време имаше напрежение помежду им, като Силвия дори искаше да съди бившия си за родителските права над детето им, възмутена от пиянските му изцепки. През последните две години Малък Тошко сам призна, че е намалил драстично алкохола и вече рядко посещава нощни партита.

Continue Reading

Previous: Ако сте родени преди 78-ма г. може да се окаже, че имате да взимате доста пари
Next: Любовна авантюра разтърсила Джизъса и Татяна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.