Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фермер разкри колко точно струват млечните продукти! Много големци няма да са доволни
  • Новини

Фермер разкри колко точно струват млечните продукти! Много големци няма да са доволни

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2023
fefemrmasrmasoras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

С литър прясно мляко трябва да можеш да си покриеш разходите за три килограма фураж, казва животновъдът от Скалище Ремзи Юсеин, който е бил технолог навремето.

Според него изкупната цена на млякото е обидно ниска, но при него проблемът не е чак толкова голям – взимат го за 1.07 лв.

Самият той има акредитирана ферма, с агрегати, млякото му е с един сантиметър жълт каймак, увери се екип на БНР- Кърджали.

Ремзи е пенсионер, намалил е кравите от 30 на 15, и твърди, че ще издържи, но много млади хора ще захвърлят всичко – и го правят. А животните нямат вина, гледат с тъжните си очи, говори с болка родопчанинът.
За един килограм сирене са нужни 5 литра мляко и реалната му цена, с печалбата заедно, е десетина лева.

„Реалната цена на млякото трябва да бъде 1.50-1.60 лева. Това беше стандарт още по времето на комунизма, за да можеш да спечелиш. А за да оцелееш, поне да бъде двойно, 72 стотинки е ярмата, трябва да е 1.42 лева“, пресмята той.

„Всеки намаля /кравите, бел.ред./ вече. Тази заран с едно момче, бяхме до общината за едни имоти, вика: „Батко, ще ги продам, вика. Ще ги махна, няма да ги възстановя“.
„…аз съм вече предпенсионна възраст, 62-3 години… какво да ти кажа. Още една-две-три години ще блъскаме, докато…“.

Резми Юсеин е потънал в дългове – над 10 000 лева: „Имах едни пари, спестявания от Израел, направих стопанство, категоризирана ферма, нова постройка направих, обаче го занемарих. За какво да тъпчеш на едно място, като нямаш печалба…“

„Искам един ден тези, големите управници, да стоят до мен, само да седят и да ме гледат, и накрая те да вземат парите и те да се разполагат, да видим: „Къде е Киро на кирия?“

Животновъдът се ядосва, че има да плаща още данъци: „Не мога да оставя животните…, изобщо не съм такъв човек…Тези жални животни, с очичките те гледат, искат да ядат. Те нямат вина… Но в същото време, телефоните звънят…“С пет литра мляко става качествено сирене 1 кг, казва още Ремзи, а в магазина струва 18-19 лева.

„Тези отгоре нямат ли чатал да ги контролират малко, какво става тука?“, пита се той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В това изображение има явна грешка, но малко са хората, които ще я открият
Next: Срам по БТВ! Брутално отношение към едно интелигентно момиче в Ергенът

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.