Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фермер разкри колко точно струват млечните продукти! Много големци няма да са доволни
  • Новини

Фермер разкри колко точно струват млечните продукти! Много големци няма да са доволни

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2023
fefemrmasrmasoras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

С литър прясно мляко трябва да можеш да си покриеш разходите за три килограма фураж, казва животновъдът от Скалище Ремзи Юсеин, който е бил технолог навремето.

Според него изкупната цена на млякото е обидно ниска, но при него проблемът не е чак толкова голям – взимат го за 1.07 лв.

Самият той има акредитирана ферма, с агрегати, млякото му е с един сантиметър жълт каймак, увери се екип на БНР- Кърджали.

Ремзи е пенсионер, намалил е кравите от 30 на 15, и твърди, че ще издържи, но много млади хора ще захвърлят всичко – и го правят. А животните нямат вина, гледат с тъжните си очи, говори с болка родопчанинът.
За един килограм сирене са нужни 5 литра мляко и реалната му цена, с печалбата заедно, е десетина лева.

„Реалната цена на млякото трябва да бъде 1.50-1.60 лева. Това беше стандарт още по времето на комунизма, за да можеш да спечелиш. А за да оцелееш, поне да бъде двойно, 72 стотинки е ярмата, трябва да е 1.42 лева“, пресмята той.

„Всеки намаля /кравите, бел.ред./ вече. Тази заран с едно момче, бяхме до общината за едни имоти, вика: „Батко, ще ги продам, вика. Ще ги махна, няма да ги възстановя“.
„…аз съм вече предпенсионна възраст, 62-3 години… какво да ти кажа. Още една-две-три години ще блъскаме, докато…“.

Резми Юсеин е потънал в дългове – над 10 000 лева: „Имах едни пари, спестявания от Израел, направих стопанство, категоризирана ферма, нова постройка направих, обаче го занемарих. За какво да тъпчеш на едно място, като нямаш печалба…“

„Искам един ден тези, големите управници, да стоят до мен, само да седят и да ме гледат, и накрая те да вземат парите и те да се разполагат, да видим: „Къде е Киро на кирия?“

Животновъдът се ядосва, че има да плаща още данъци: „Не мога да оставя животните…, изобщо не съм такъв човек…Тези жални животни, с очичките те гледат, искат да ядат. Те нямат вина… Но в същото време, телефоните звънят…“С пет литра мляко става качествено сирене 1 кг, казва още Ремзи, а в магазина струва 18-19 лева.

„Тези отгоре нямат ли чатал да ги контролират малко, какво става тука?“, пита се той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В това изображение има явна грешка, но малко са хората, които ще я открият
Next: Срам по БТВ! Брутално отношение към едно интелигентно момиче в Ергенът

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.