Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Екстрасенс обясни какво правят домашните любимци, когато усетят, че стопанинът им ще умре
  • Новини

Екстрасенс обясни какво правят домашните любимци, когато усетят, че стопанинът им ще умре

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2023
esktkasktasodkasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Животните у дома усещат много неща, които ние не можем и дават сигнали за бъдещето

Домашните животни са тясно свързани със стопаните си не само в битов, но и в метафизичен смисъл.

Те усещат настроенията му, проявяват съчувствие и дори утешават по свой начин.

Освен това, обяснява екстрасенсът Дария Миронова, са в състояние да усетят приближаващата смърт на собственика си и започват по всякакъв начин да сигнализират за задаващия се край.

Всеки знае, че кучето е най-добрият приятел на човека. Това е много вярно и предано животно, което има остра нужда от постоянен контакт със собственика си.

Може би именно тази „фина настройка“ на неговата енергия му подсказва, когато се задава нещо нередно.

Когато кучетата усетят приближаването на смъртта на собственика си, казва екстрасенсът, започват да се държат така, сякаш са много тъжни, понякога вият и скимтят.

По този начин изразяват тъгата си и показват нежеланието си да се разделят с него.

Ако стопанинът пък възнамерява да тръгне на дълъг път, тогава животното постоянно ще му се умилква, особено ако усеща, че по време на пътуването го грози някаква опасност.

Струва си да обърнете внимание и на още един знак, казва специалистката, цитирана от jenata.blitz.bg.

Ако кучето непрекъснато завира муцуната си под възглавницата или в ръцете ви и остава неподвижно в това положение дълго време, трябва да сте нащрек, да избягвате опасностите и да следите внимателно здравето си.

Що се отнася до котките, те отдавна са си спечелили славата на животно ясновидец. Те сякаш са свързани със света на духовете и така хората обясняват странното им и нелогично поведение.

Ако домашна котка започне да проявява повишено внимание към собственика си, опитва се да легне на гърдите му или дори да се качи на главата му и го прави доста упорито, това означава, че не иска да се разделя с него.

Котка, която усети нещо нередно, ще легне върху гърдите на стопанина си, в областта на сърцето и ще започне да мърка, казва екстрасенската.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жесток удар по Еркан Петеккая! Загуби близките си в унищожителното земетресение в Турция – съболезнования
Next: Габи от Ергенът: Ходи ми се в Дубай, ама много път. Евгени: Ама до Япония е повече

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.