Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Възрастен мъж, крадящ храна в магазин, предизвика вълна от съпричастност
  • Новини

Възрастен мъж, крадящ храна в магазин, предизвика вълна от съпричастност

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2023
vzvasuraskgasodas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Загрижени граждани предлагат да му помогнат

Възрастен мъж, крадящ храна от магазин в Русе, предизвика вълна от съпричастност.

Виктор Тодоров публикува в социалните мрежи пост с три видеа с възрастен мъж, който е кръстил “Дядо цапцарап”.

На тях се вижда как мъжът взема стоки от рафтовете в хранителния магазин и ги прибира по джобовете си. Деянието му е престъпление, но коментарите под поста са в защита на стареца, който “не краде алкохол, не краде цигари, а храна“.

“Тъжно е да си работил цял живот и да ти се налага на старини да крадеш храна“, коментира потребител под поста на г-н Тодоров.

“Как не ви е срам да го качите? Човека е гладен! С тези мизерни пенсии кога ще може да си позволи лютеница като е 5 лева бурканчето. Качвайте наглите мангали дето вместо да работят крадат от магазините, не едвам стоящ на краката си възрастен човечец!”, пише друг потребител във Фейсбук групата “Забелязано в Русе“.

“Вместо да поствате тия клипове и да се правите много велики, че сте заловили “престъпник” помислете малко, защо се стига до там и какво кара възрастните хора да вършат това и намерете проблема и го изкоренете!“, допълва друг.

Четвърти пък предлага помощ на възрастния мъж: “Ако някой го познава, нека ми пише. Бих искала да помогна на човечеца, като му напазарувам.“

Някои от коментарите са по-укоряващи: “Вие сте голям герой! Ами ако е баща ви? Защо се унижавате така, вие СЪРЦЕ нямате ли , родители нямате ли ???? Да бяхте му ги подарили! Да го бяхте попитали защо постъпва така, щеше да ви отнеме 5 минути. Господ вижда всичко!“

От поста на г-н Тодоров не става ясно дали крадецът е предаден на полицията, но обществото каза своето мнение по въпроса.

Дунав мост

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите избухнаха след изгонването за Теодора от Ергенът: Генчо, току-що България те заобича
Next: Ефирът се разтресе: Женски бой в ЕРГЕНЪТ

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.