Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бербатов с послание към децата: Не ви правят готини наргилето и райският газ, а образованието
  • Новини

Бербатов с послание към децата: Не ви правят готини наргилето и райският газ, а образованието

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
berasbastast.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изключително въздействащо обръщение към българските деца направи един от големите им любимци – българската звезда на световния футбол Димитър Бербатов.

Той бе гост в “Шоуто на Николаос Цитиридис” по bTV, но на въпрос какво би казал на децата, обяви, че за тази тема трябва да заеме централното място на водещия, защото думите трябва да бъдат чути.

“Здравейте, аз съм Димитър Бербатов. Имам фондация от 15 години – за талантливи деца. Това което ще кажа е също и за тях.

Но бих искал да се обърна най-вече към другите деца, към подрастващите младежи и девойки, които в момента се лутат – или са леко изгубени, или правят грешните избори на базата на това, че не търсят съвет или помощ, или просто защото са още малки и търсят пътя си в живота.

Ще ви го кажа по начин, за да ме разберете, без да съм толкова краен, колкото си мислех, че искам да бъда.Не ви прави готини да пушите. Не ви прави готини да се напивате.

Не ви прави готини да ползвате райски газ. Не ви прави готини, недай си боже, да вземате наркотици. Не ви прави готини да държите наргилето и да си мислите, че държите света в ръцете си. Не го. Не ви прави готини да се биете по моловете или където и да е. Момичета, особено пък вие.

вие сте дами и трябва да се държите на положение. Тези неща не ви правят готини. Тези неща ви правят загубеняци. Нарочно използвам тази дума, защото на моменти сте загубени на моменти и търсите правилния път. Няма лошо, всички сме били там. Но искам да го знаете и да го чуете от мен.

Готини ви правят следните неща, част от които са: да сте образовани, да знаете как да говорите, да уважавате учителите си, родителите си, да знаете езици, да помагате при нужда, да казвате “здравей”, “как сте”. Тези неща ще ви направят готини. Да помагате на някой, който има нужда от помощ. Това ви прави готини в очите на хората около вас и специално в моите очи.

Разбира се, че ще правите грешки. Всички сме били там, аз съм бил там. Особено за момчетата, всички номерца са ми ясни, минал съм го този път.Забавлявайте се, растете, търсете пътя си в живота. И се надявам да правите по-малките грешки. Има и такива – по-малки грешки. Има и много големи грешки, от които не може да се върнете назад.

Затова помислете върху всичко това – което ви прави готини и кое ви прави загубеняци. Това е много важно”, заяви в емоционалната си реч към българските деца Димитър Бербатов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес е Сирни Заговезни – искаме прошка! 3 неща, които да направите за здраве и берекет + рецепта
Next: Maлĸия Дaниeл cпeчeли 1-вo мяcтo в Итaлия c тaзи нapoднa пeceн! Bижтe ĸoя e пeceнтa и изпълнeниeтo!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.