Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смайващата история на Марсело – момчето от ромската махала на Монтана, което стигна до колеж в Кеймбридж
  • Новини

Смайващата история на Марсело – момчето от ромската махала на Монтана, което стигна до колеж в Кеймбридж

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
masrmasmralsdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Момчето от гетото на Монтана или момчето чудо – така говорят за Марсело Илиев от ромската махала “Огоста” на северозападния български град, който учи в Cambridge School of Visual & Performing Arts, Великобритания. Преди дни правителството одобри изплащането чрез бюджета на министерството на образованието на 12 120 британски лири в левова равностойност за обучението на Марсело. Сумата представлява две вноски от по 6060 британски лири за втория и третия семестър през академичната 2017/2018 година, съобщиха от правителствената пресслужба.

Това е втора помощ на талантливото момче – в периода 2015-2017 г. правителството одобри няколко плащания в размер на левовата равностойност на 32 030 британски лири като вноски за общежитието на Марсело Илиев за 6-те семестъра от двугодишното му обучение в престижния CATS Cambridge College в Кеймбридж и за първия семестър на обучението му в Cambridge School of Visual & Performing Arts.

Срещу финансовата помощ от просветното министерство за още 2 академични години Марсело Илиев поема ангажимент да участва в инициативи на министерството. С личния си пример той ще насърчава децата от ромските махали да ходят на училище. Марсело е готов да се включи в семинари, конференции и кръгли маси – ще подкрепя както деца с проблеми в личностното развитие, срещащи трудности в обучението, така и ученици с изявени дарби.

Историята на Марсело е като вълшебна приказка. За 15-годишното момче всичко започнало случайно от реклама в интернет за обучение в чужбина. Виждайки я, той решава да тръгне напред и да се развива. Невероятно е как от гетото стига до престижния английски колеж.

През 2015 г. Марсело, който тогава завършил 8-и клас, издържа приемния изпит в Кеймбридж сред голяма конкуренция Получава и стипендията, но сумата, необходима за заплащане на таксите и настаняването за двугодишния срок на обучение се оказа непосилна за неговото семейство. Те са от ромски произход и нямат възможност да направят такъв голям разход. Но не се отказват.

Финансовата помощ на студента се отпуска по молба на майка му.

“Казвам едно огромно благодаря на българската държава, на министерството на образованието, на всички, които ми помогнаха.

Аз че съм се потрудил, направил съм го, но тази подкрепа е неоценима. Мисля, че с всеки изминал ден, с всеки учебен час оправдавaм доверието. Изключителна е благодарността ми, че имах общежитие”, казва Марсело.

Преди 3 г. момчето си извоюва място сред стотици ученици от няколко различни страни. След серия репортажи за успехите му Камарата на строителите плати таксата му за обучение, а правителството се ангажира да помага на семейството с парите за настаняване в общежитието.

Марсело шие първата си риза – собствен модел

И сега въпреки трудностите и безпаричието той вярва в своята щастлива звезда и се надява да завърши колежа по изкуствата. В него първата година се изучават общи дисциплини, а следващата моден дизайн – интериорен и графичен, и фотография.

Подвластен на модата, тази година Марсело имал шанс. Приятели, на които гостувал през ваканцията, му осигурили поръчка да декорира голям салон за маникюр

Работата била непосилна – сутрин от 8 до 3-4 ч след полунощ, но успял за една седмица да завърши и тавана, и стените с изящни рисунки на цветя. Така спечелил свои пари и си купил шевна машина. Започнал да шие дрехи за себе си.

Марсело мечтае да експериментира смело и с фантазия в женското облекло. Там пространството е необятно, казва той. Дори един кашон да сложиш над косите на модела, ей така, с финес – става. А той отсега има свои виждания за линията и материята на дамските облекла.

Модата ме влече, признавам, дори имам видения за подиума, споделя Марсело. Има и своите кумири – френския дизайнер Оливер, харесва като човек и като стил направеното от Донатела Версаче. Прекланя се пред българката Миглена Каканашева.

Препятствия винаги има – Марсело съзнава, че е трудно да поемеш към света на модата от нищото, но “въпросът е да преодоляваш страха и колебанието, отчаянието и да вървиш напред”.

В колежа учениците завършват обучението си с модно шоу. На събитието идват светила и дизайнери, търсещи свежи идеи. Могат да те харесат и да ти предложат работа. А дипломата, призната от училищата в Обединеното кралство, ти отваря врати. С нея може да се завърне в София и да работи, а може и да продължи в университета “Сентрал Свети Мартин”, сред чиито възпитаници са Александър Маккуин и певицата Мия.

Всичко е късмет – за мен да направя една стъпка напред, е особено важно. Дано ме осени и вдъхновението да имам свой стил, свой почерк, казва Марсело Илиев.

Засега почти нищо не е видял от Лондон

“Ако някой си мисли, че мога да се разхождам като турист и да се наслаждавам на красивия град, на река Темза и мостовете – много се лъже. Времето, което прекарвам на острова, е в колежа. Само уча”, разказва Марсело.

Режимът в колежа е строг – вечерният час е до 19,30 ч, а петък, събота и неделя – до 20,30 ч. Бил е на концерт в Лондон, но пристигнал с приятели до арената с кола и после отново се върнали. Признава, че само веднъж стъпили в бар, но в по-ранен час и отпразнували т.нар. вечер на българите.

Като човек на изкуството не му убягват и интересните моменти, които запечатва с фотообектива.

Директорът на училището лично изпраща негови снимки на различни конкурси и печели награди. Допадат му изобразителното изкуство, малко по-трудно му е с физиката и химията, харесва му биологията.

С преподавателката Кейт, която е само на 26 г., търсели различни създания в езера и това го впечатлило.

Учителите ни се държат като приятели. Такива са Джоу по фотография, Давид по изкуствата, който ми помагаше и извън училище, хвали се Марсело.

Носталгията по България обаче не го напуска. Понякога плаче. Радва се, че сега има смартфони и вижда приятелите си, баба си и така бори мъката по родния град Монтана.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия: Младо момче загина заради огнената традиция на Сирни Заговезни
Next: Преуспял неврохирург напуска Св. Анна заради нечовешко отношение към пациентите

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.