Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите казаха на Дончо и Миглена, че не могат да имат бебе, но Бог реши да стори чудо в Лопушанския манастир!
  • Новини

Лекарите казаха на Дончо и Миглена, че не могат да имат бебе, но Бог реши да стори чудо в Лопушанския манастир!

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
chashoasdkasdoask.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Семейства се молят на Богородица в Лопушанския манастир

Сутринта на 25 март – Благовещение, Миглена и Дончо Димитрови от Монтана ще наберат букет цветя, ще качат малкото си съкровище на семейния автомобил и ще поемат към Лопушанския манастир „Свети Йоан Кръстител“. Там, в храма на светата обител, се намира духовната закрилница на семейството им – иконата на Света Богородица.

На Божията майка дължим най-голямата радост в живота ни – дъщеря ни Магдалена. Затова на всеки празник сме в манастира, да благодарим и да се помолим за здраве, казват Миглена и Дончо. Когато през 2008 г. двамата се оженили, мисълта за дете все още била далеч от тях. Повече ги интересували излизанията с приятели, кариерата и уреждането на общия дом. После пожелали да си имат и дете, но щастието не ги споходило години наред.

Обиколихме много лекари в Монтана и София, но нищо не се получаваше. Тръгнахме и по черкви и манастири, но някак без вяра – от безизходица. Дори не знаехме какво да правим пред иконите. Докато наша позната не ни насочи към Лопушанския манастир. Каза ни, че там има чудотворна икона, която помага, и отидохме просто да направим още един опит, споделя Миглена.

Влизането в храма променило живота им изцяло, признават двамата. В черквата ги посрещнал монахът отец Христодул, разказал им историята на древната обител, запознал ги и с основите на християнската вяра, а после ги отвел пред лика на Света Богородица с младенеца и им прочел молитва за зачеване.

Държахме ръцете си на иконата и усетих нещо необичайно, което не мога да изразя с думи, сякаш ме осени някаква непозната сила, ръката ми изтръпна. После споделих това със съпруга ми и се оказа, че и той е изпитал същото, спомня си Миглена.

Съпрузите посетили още десетки пъти манастира и се молили пред иконата, а отец Христодул всеки път им разкривал нови кътчета от християнската вяра. Духовникът изповядал младото семейство – нещо, което не били правили никога в живота си, дал им да пият светена вода и ги научил на молитва, която казват и до днес пред иконата на Божията майка в дома си. И в началото на 2014 г. чудото станало – Миглена забременяла, а през ноември се родила и малката Магдалена.

С Дончо искахме името на детето да е библейско, защото сме убедени, че молбите ни пред иконата на Богородица, молитвите на отец Христодул и вярата, която покълна в нас, ни дариха с дъщеричка, споделят щастливите родители. Семейството получило от духовника и подарък за раждането на бебето – детска библия, от която всяка вечер четат на Магдалена. Защото са твърдо убедени, че човек трябва да расте в живота с вяра.

Неведомата сила, която излъчва образът на Богородица, е помогнала не само на Миглена и Дончо, но и на стотици семейства от цяла България и чужбина да се сдобият с наследници, разказва игуменът на манастира „Свети Йоан Кръстител“ архимандрит Христодул. В скромната си килия, обзаведена само с одър и разпятие, духовникът пази списък с имената на поклонници, потърсили в храма утеха и спасение, за които всеки ден реди молитви.

Славяна Йорданова /63 г./ от Бургас от 15 г. обикаля храмовете в България. Синът й Атанас, който отдавна създал семейство в САЩ, нямал деца.

„Споделих с отец Христодул мъката на сина ми и той го включи в молитвите си пред иконата на Богородица. Голяма е силата на искрената и чиста молитва, защото стигна и до Америка. През октомври м.г. Атанас и съпругата му Ейми се сдобиха с момиченце. Кръстиха го на света Ана”, споделя Славяна. – Лопушанският манастир е невероятно място – средище на чиста вяра и божествен дух. За това допринася много и игуменът отец Христодул, който е отдаден изцяло на вярата и хората – малцина са духовниците като него“, казва Славяна.

Чудотворната икона на Св. Богородица в Лопушанския манастир е рисувана в края на ХІХ век от Станислав Доспевски.

Заедно с брат си Никола той изографисал храма „Св. Йоан Предтеча“, издигнат по подобие на черквата на Рилския манастир. Такава била волята на монаха Дионисий, който през 1853 г. възстановил древната обител, строена през Второто българско царство, но опожарявана много пъти през турското робство.

Според легендите силата на иконата идва от саможертвата и вярата на стотиците въстаници, избити в района при разгрома на Чипровското въстание през ХVІІ век. В онези дни монаси от опожарения манастир скрили в земята старите икони и те до днес даряват със здраве всеки, който пристъпи с чиста вяра в светата обител.

Сигурно в тези легенди има истина, защото в началото на 2014 г. след пророчески сън на жена от София тогавашният игумен на манастира – епископ Сионий, откри зазидана в храма стара икона на Богородица с младенеца. Според експерти тя е на около 300 г., от времето на Чипровското въстание. Най-вероятно е била смятана за чудотворна, защото ръцете на Божията майка са обковани със сребро.

Днес двете икони на Богородица са изложени една до друга в Лопушанския манастир. А отец Христодул продължава да се моли за десетките семейства, потърсили помощ в храма, за да се сдобият с дете.

– Няма по-хубаво нещо от това да видиш радостта в очите на семействата, сдобили се с рожба. И да докоснеш с ръцете си това чудно Творение, било до вчера в Божиите обятия. Велик е Господ и чудни са делата му – казва отец Христодул и отново потъва в молитви.

Любомир Йорданов, „Труд“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спечелих от лотарията, но не казах на съпруга си: Ако нещо се случи с мен, парите отиват при родителите ми
Next: Непознат плати сметката на възрастен мъж в хипермаркет-Близките искат да му благодарят

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.