Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България потъна в сълзи! Почина голям българин
  • Новини

България потъна в сълзи! Почина голям българин

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2023
sgaskdkasodaskdasl.png

Булфото

Тъжна вест съобщиха от Българската армия.

Ето какво пишат на страницата си от Съвместното командване на силите:

С дълбоко прискърбие съобщаваме, че днес ни напусна завинаги бригаден генерал от запаса Васил Лазаров

(02.05.1963 – 26.02.2023 г.).

40 години, той отдаде младост, сили, знания и енергия за развитието и утвърждаването на Военновъздушните сили и Българската армия.

От името на ръководството и личния състав на Съвместното командване на силите поднасяме най-искрени съболезнования на семейството и близките му.

Траурната церемония ще се състои на 28 февруари 2023 г./вторник/ от 12.00 часа на Централните гробища в гр. Пловдив.

Поклон пред светлата му памет!!!

***********

Генерал Васил Лазаров е роден на 2 май 1963 г. в град Омуртаг.

През 1987 г. завършва Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия. От май същата година е младши пилот в деветнадесети изтребителен авиополк в Граф Игнатиево. Там последователно заема длъжностите старши пилот, заместник-командир на звено, командир на звено, началник-щаб и командир на ескадрила.

През 1997 г. завършва Училището за ескадрилни офицер в САЩ, а през 2001 г. Военната академия в София.

От 2001 до 2003 г. е началник на служба на служба „АИО“ във военно формирование 26 440. След това е началник на отделение „Летателна подготовка“ и заместник-командир по летателната подготовка в Командване „Тактическа авиация“.

От 2005 до 2007 г. е началник на отдел „Тренировки“ в Компонентното командване на ВВС на НАТО, Рамщайн, Германия. След това е началник на военно формирование 26 440 – Военно ръководство на въздушното движение. През 2010 г. завършва Военновъздушния колеж в САЩ.

Между 2010 и 2012 г. е командир на ВВУБ „Г. Бенковски“. Между 2012 и 2015 г. е заместник-национален военен представител в Съюзното командване по операциите в Монс, Белгия. В периода октомври 2015 г. – май 2018 г. е командир на База за командване, управление и наблюдение.

От 2018 г. до 2021 г. бригаден генерал Лазаров е съветник на президента и върховен главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност.

Последната длъжност, която заема в Българската армия е заместник-командир на Съвместното командване на силите за периода от 1 септември 2021 г. до 1 януари 2023 година.

Материалът България потъна в сълзи! Почина голям българин е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Айлин Фейзулова, носител на Златен Хипократ: След стажове в Италия, Испания, Полша и Русия избирам да лекувам тук
Next: Ден за прошка: Сашо Диков сдобри Рачков и Веско Маринов

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.