Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е най-мощната молитва за бързо оздравяване! Всеки вярващ трябва да я знае!
  • Новини

Това е най-мощната молитва за бързо оздравяване! Всеки вярващ трябва да я знае!

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2023
mmmsdoasldasds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Вярата на хората им помага да се справят с всички трудности в живота, знае 

Често пъти вярата е именно това, което ни кара да продължим напред и да преодолеем проблемите си, колкото и непреодолими да ни изглеждат те. Св. Пантелеймон е светец, който е бил известен лечител още приживе. След като е канонизиран след смъртта си, той продължава да помага на хората да бъдат здрави и да оздравяват.

 

Редица вярващи, на които не им е останала друга надежда, се обръщат към него и той им помага.

Разбира се, за да се случи чудото, човек трябва да е истински вярващ. Ако в семейството има болен, то молитвата, отправена към този светец, определено може да помогне.

Ето и молитвата, която трябва да произнасяме на Св. Пантелеймон, за да оздравеем и да продължим да бъдем здрави.

“ О, Светивеликомъчениче
и целителю Пантелеймоне,
Богомилостиви угодниче,
Приеми нашите благодарности

и се смили над нас грешните,
които от сърце ти се молим.
Изпроси от Господа Бога
милост за рабите негови (имената) –
да ни дарува

здраве телесно и душевно,
чрез молитвите твои,
Чудотворна икона на Свети Пантелеймон от едноименния манастир на Атон
в името на Отца, и Сина, и на Светия Дух
Амин!

Свети Великомъчениче и целителю Пантелеймоне!
Моли Бога за нас и не допускай да останат в нас болестите, от които боледуваме с душа и тяло!
Изцели ни от тези язви и струпеи, които са ни причинени от нашите страсти.
Боледуваме от леност и разслабеност – изцели ни.
Боледуваме от влечение и привързаност към земните предмети – изцели ни.
Боледуваме, о Свети Пантелеймоне!

Боледуваме от забрава: за делото на спасението, за нашите грехове и немощи, за нашите задължения – изцели ни.
Боледуваме от злопаметство, гневливост, ненавист – изцели ни, о целителю Свето-Атонски и Вселенски.
Боледуваме от завист, гордост, надменност, превъзнасяне, при цялата ни оскъдица и непотребност – изцели ни.

Боледуваме от много и различни пристъп на плътоугодие: чревоугодие, невъздържаност, сластолюбие – изцели ни.
Боледуваме от сънливост, многословие, празнословие, осъдителност – изцели ни, о Свети Пантелеймоне!

Болят ни очите от греховни взирания, болят ни ушите от слушане на пустословия, злоречия, клевети – изцели ни.
Болят ни ръцете неразположени да се издигат за молитва и да подават милостиня – изцели ни.
Болят ни краката от нежелание бързо да отиват в храма Господен – изцели ни.
Боли ни, твърде ни боли нашият език, нашите уста: от пустословие, празнословие, злоречие, отвращавайки се от молитвословие и славословие, или произнасяйки ги небрежно, разсеяно, без внимание, без разбиране – изцели ни, о Милостиве!

Боледуваме от главата до петите: боледува в нас разума с несхватливост, неразумност и безумие; боледува в нас волята, отвращаваща се от свети занимания и стремяща се към дела вредни и богопротивни;
боледува в нас паметта, забравяща нашите прегрешения и задържаща в себе си съгрешенията и оскърбленията на ближните ни;
боледува в нас въображението, не умеейки и не желаейки живо да ни представи нашата смърт, вечната мъка на грешните, благата на Царството Небесно, Божия гняв, кръстните страдания Христови, Неговото разпятие – изцели ни, о, Свети Пантелеймоне!

Всичко в нас боледува.

Изнемогва и нашата душа с всичките и сили и способности.
Изнемогва и тялото ни с всички негови части…
Изцели ни, о Свети Пантелеймоне, Целителю безвъзмездни и любвеобилни Лечителю, слуга на Пресвета Богородица, и не оставяй нашето окаянство в недъзи и немощи: та изцелявайки се с твоята благодат,
да прославяме Пресветата Троица, Отца, и Сина, и Светия Дух.

Амин!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шест месеца мълчах, но вече не се издържа. Жал ми е не само за сина ми, но и за бъдещите ми внуци
Next: Момче, извадено от отломките в Турция, държало 55 часа папагала си в ръце

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.