Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Владо Карамазов отвръща на удара от Сървайвър и Ваня Джаферович
  • Новини

Владо Карамазов отвръща на удара от Сървайвър и Ваня Джаферович

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2023
kaakskrasmrmasrmaso.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Владо Карамазов изглежда не е приел леко отстраняването си от Сървайвър и замяната му с хърватския бивш футболист Ваня Джаферович. Зрителите също не приеха с радост тази промяна.

От първия ден съпругът на Евгения Джаферович търпи критики заради начина си на водене на шоуто и говоренето му, което някои оприличават на футболен коментар.

Карамазов обаче явно съвсем не се е отказал от битката.

Той наскоро обяви, че изобщо не е бил предупреден за прекратяването на договора си със Сървайвър.

Карамазов отново напомни за себе си и намекна, че ще се завърне.

Само че го направи не на бял кон, а с малко магаренце, което бе яхнал за снимка в Инстаграм.

И със сигурност не става въпрос за някоя екзотична дестинация като Доминикана или Филипините, а вероятно някъде в Родопите, където любителя на фотографията Карамазов обича да открива интересни хора и гледки за снимане.

Карамазов вероятно намеква, че може да се появи отново като водещ в друг формат, конкурентен на Сървайвър.

Интересно е, че Карамазов, макар да не е казал една лоша дума срещу Джаферович с охота е оставил на стената си цветисти коментари по адрес на хърватина.

 

В постовете под снимката фенове на Карамазов наричат Ваня Джаферович: „Палячо“ и „Смешник“.

 

Ето един прелюбопитен коментар, който публикуваме като запазваме правописа:

„ВЛАДО ПИСАХ ТИ НЕ ОТГОВОРИ КАКВО ПРАВИ ПАЛИАЧО КАТО ХАРВАТИН В ШОУТО ДО КАДЕ СТИГНА БГ ДА ВЗЕМАМЕ СМОТАНИЦИ ОТ ХАРВАТИЯ ГОЛЕМИ ПРЕДАТЕЛИ СМЕ“

„Владо, всички те искат в Сървайвър! Хайде връщай се! Без теб, като водещ предаването не е същото!“, пък му пише един от виртуалните му последователи.

А друг бързо добавя: „Евтиното винаги излиза по-скъпо“, визирайки заместника на актьора в шоуто – Джаферович.

Така и няма ясно обяснение от БТВ защо е сменен обичания водещ Карамазов.

Все пак не е изключено зрителите да свикнат с Джаферович в следващите месеци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Димитър Рачков отмъсти на Веселин Маринов
Next: Ясновидката Латина съветва: Хората без късмет да прескочат вода, болните – да пренощуват на земята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.