Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясновидката Латина съветва: Хората без късмет да прескочат вода, болните – да пренощуват на земята
  • Новини

Ясновидката Латина съветва: Хората без късмет да прескочат вода, болните – да пренощуват на земята

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2023
qasnnnoaslastiasnan.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ясновидката Латина е сред най-младите феномени в България, научи Ко4. С дарбата си, за която разбира още в ранна детска възраст, тя е помогнала на стотици хора да предотвратят житейски несполуки, да се избавят от болести, да закрепят брака си и да върнат късмета си обратно.

Латина споделя, че гледането не е безобидна работа и често след посещения на хора при нея се чувства отпаднала.

„Преди време виждах какво ще се случи с хората около мен по улиците, но сега мога да контролирам тази информация. А се възстановявам със сън или когато стоя дълго под душа. Освежават ме водата, природата, гората, тишината, птичките. Всички шумове на града, вибрациите от джиесемите, които ежедневно чуваме, обременяват мозъка ни“, споделя ясновидката.

Според нея и обикновените хора, които нямат подобни заложби, също могат да си върнат енергията, използвайки нейните методи.

„Водата в природата е живот. Тя е най-чиста. Когато пиеш от нея, мислиш положително, същото е, когато стъпваш в нея – може да се излекуваш. Лечението с нея е много известно. Водата се нарича за здраве, замразява се и се пие. Като прескочиш вода или преминеш мост над река, всичко лошо ще се отмие. Огънят помага по същия начин – изчиства всичко лошо.

Земята също има способност да извлича лошата енергия. Като стъпваш по нея, може да си пожелаеш негативната енергия да потъне в недрата ѝ, да поеме лошото, болестите. Много е полезно да се спи на земята. Хубаво е и болните да правят този тип заземяване, за да се излекуват“, съветва Латина.

По нейни думи в България има 5 енергийни центъра, които могат да ни зареждат.

Те са Варна, Перперикон, Родопите, Рупите, Седемте рилски езера. Чудодейна силна имал и манастирът „Света Ана” в Бистрица. „Той е специално място. Св. Ана помага на жени, които не могат да забременеят. Това е майката на Богородица и ако ѝ се помолиш и ѝ дадеш дар, може да ти помогне. Оставят се бебешки дрешки, бутилка олио, хавлиена кърпа, пари. Дарът трябва да е от душа.

Гръцкият Свети Фонурий помага за любов и брак. На него се носи бутилка червено вино и цял хляб. Оставя се сватбено венче. В църквата „Света София” има чудотворна икона на св. Фонурий. Казват, че който отключи сутрин рано манастира „Свети Мина”, се жени до една година.

За отключване на късмет се отключват 3 църкви в 3 поредни дни. Предварително се записваш в определен списък в църквата и влизаш, палиш кандилата, молиш се, забърсваш иконите. Има малка църква на св. Николай до хотел „Шератон” и тя е много силна“, доверява феноменът. Освен в привличането на късмет тя е добра и в откриването на заболявания.

Латина виждала органите, които имат проблем, в по-тъмни цветове.

„Идвали са и много хора с грешни диагнози, на които съм помагала или които имат заболяване, а не знаят за него. Много болести идват от стрес, нерви и от лошата храна, която се продава – с консерванти, хормони, оцветители. Затова нека ядем повече домашна храна, както се прави на село“, призовава гадателката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Владо Карамазов отвръща на удара от Сървайвър и Ваня Джаферович
Next: Непълнолетните Памела и Галена изчезнаха безследно, на родителите им се късат сърцата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.