Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дядо на 122 години е здрав колкото 20 годишен младеж. Вижте кои са 5-те храни, които е консумирал всеки ден през живота си
  • Новини

Дядо на 122 години е здрав колкото 20 годишен младеж. Вижте кои са 5-те храни, които е консумирал всеки ден през живота си

Иван Димитров Пешев март 2, 2023
dqddadosdoasdkasog.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Никой не би повярвал, че Бернандо ла Палло е роден на 17 август 1901 г., но и до този момент е в добра физическа кондиция и е наред с акъла.

Още на младини Бернандо решил, че иска да живее дълго и щастливо. Поради това се запасил със сила на волята, на която доста биха завидели. Докторите, изследвали столетника, твърдят, че той е в много по-добро състояние от повечето 70-80-годишни мъже. На 122 години той решава с удоволствие кръстословици, чете книги и се радва на добра памет.

Дядото смята, че дължи дълголетието си на пет много популярни храни и на редовни физически упражнения. Освен това Ла Палло не яде червено месо и полуфабрикати, предпочита плодове, зеленчуци и зърнени каши

Ето ги и петте храни, които са удължили живота му.

1. Мед
Бернардо твърди, че ако човек се откаже от захарта и подслажда храната си с мед, ще живее доста по-дълго.

2. Чесън
Чесънът не само придава пикантност на яденето, но също има антисептични и антибактериални свойства. Съдържа и много витамини, които укрепват имунитета.

3. Шоколад
Много хора се опитват да се откажат от шоколада. Но Бернандо твърди, че правят голяма грешка, ако го спрат съвсем. В малки количества шоколадът подобрява настроението и нормализира работата на сърдечносъдовата система. Само че шоколадът е нужно да е истински и да съдържа голям процент какао.

4. Канела
Канелата е не единствено подправка, която подобрява вкуса на храната, но е в състояние да снижи нивото на лошия холестерол и да предпази от диабет.

5. Зехтин
Зехтинът се е смятал в Древния Рим за еликсир на щастието и младостта. Качественият зехтин е доста полезен за тялото. Неговите подмладяващи свойства се дължат на съдържанието на витамин Е и на антиоксиданти.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вземете сини сливи, шепа овесени ядки и ЗАВИНАГИ запомнете тази рецепта: Спасява зрението, костите и холестерола след 40-те
Next: Вижте кармичния си път според рождената дата! Толкова е точно, че чак плаши

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.