Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полиглот с 10 езика възхити зрителите на Стани богат и Билалов не издържа
  • Новини

Полиглот с 10 езика възхити зрителите на Стани богат и Билалов не издържа

Иван Димитров Пешев март 2, 2023
poliiiiiglottt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Полиглотът Александър Иванчев прави страхотна игра в Стани богат.

Той е спец по право, свири на бузуки, пее в църковен хор и е обиколил Италия на автостоп.
Говори 10 езика, представи го Билалов.

Той посочи владените езици по ред на уменията:

Английски, италиански, френски, испански, холандски, руски, португалски, сръбски, хърватски, гръцки, немски.

„Това е дар от Бога то не е видиш ли, защото съм много красив“, обясни дарбата си Иванчев.

Той обясни, че решението му да остане в България не е рационално

Майка му Ана обясни, че се гордее с него

Билалов сякаш в началото леко подцени играчът, но впоследствие си промени мнението.

Видимо обаче участникът се притесни още на лесните въпроси като почна да разсъждава дали пекинезът е ловджийско куче и се наложи да си припомни как изглежда.

 

„Коя не е от петте приказки на Валери Петров?“.

Това беше първият въпрос, който наистина го затрудни и той каза, че го е забравил, защото го е чел отдавна.

 

Все пак Иванчев позна, че верният отговор е „Неволята“ на Ангел Каралийчев.

Иванчев без проблем отговори на въпроса за 1000 лв за битката при Пуебла, където вече показа сериозни знания.

 

Иванчев показа че е рисков играч, като не заключи сумата от 1500 лв.

„Коя от столиците е на море?“ Този въпрос не затрудни изобщо полиглотът, който отговори без погрешно Талин.

„Страхотно, Браво!“, похвали го за първи път Билалов, който явно до този момент бе леко подценил сериозният играч.

Последва по-труден въпрос.

„Миризмата на какво рано сутрин обича героят на Робърт Дювал в класиката на копола „Апокалипсис сега“?

 

„Хванахте ме неподготвен“ каза Иванчев, който призна, че не го е гледал.

Той поиска жокер от публиката.

Публиката му подсказва с абсолютно мнозинство че става въпрос за напалм.

Така стигна до 2000 лева.

 

Билалов му напомни, че филмът е за Виетнамската война и напалмът е синоним на мирис на победа.

Иванчев не заключи и сумата за 3000 лева.

„На територията на коя държава е изобретена и патентована първата система за капково напояване?“

Тук Иванчев прибегна до спомени от разкази на познати, но все пак поиска жокер 50 на 50.

Той му бе полезен и полиглотът позна, че става въпрос за Израел.

„Чудесна игра: Браво!“, не издържа Билалов, който вече наистина видя, че има претендент за 100 хиляди лева.

Иванчев отново не заключи, което му донесе пълно уважение на Билалов.

Тук времето свърши и ще видим утре продължението на тази страхотна игра.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В известна хранителна верига цената на марулята – 3,49 лв., а на пазара – 25 стотинки!
Next: Родители сложиха камера в стаята на 2-годишния си син и онемяха от видяното

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.