Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Абсурд! Глобиха с 10 бона фермер заради 25 кокошки
  • Новини

Абсурд! Глобиха с 10 бона фермер заради 25 кокошки

Иван Димитров Пешев март 3, 2023
skdasodkaskhasidas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Близо 10 000 лева трябва да върне фермер от Родопите, защото си и е позволил да продава продукция от 25 кокошки.

Това е решението на съда в Кърджали след като Темида е сезирана от Националния осигурителен институт.

„НОИ иска заличаване на стажове за работа като земеделски производител. Искат обратно парите за безработица“, споделя пред 24rodopi.com Емрах М.

„Регистрирах се като фермер с 25 кокошки през 2018 г. и си плащах редовно осигуровките за 12 месеца към НОИ. Тогава получих обезщетение за временна нетрудоспособност. Сега НОИ отказва да ме признае за земеделски производител и иска връщане на всички пари, които е платил.

Каква е моята вина тук? НОИ ми признаваше статута, но сега отказва.

Ако са необходими най-малко 50 пилета, защо областната дирекция „Земеделие“ приема регистрация на земеделски стопани? Защо НАП приема плащане като фермер?

Освен това НОИ приема и проучва, когато кандидатства за помощ навреме и сега търси възстановяване със задна дата. Така се осигуряват хиляди хора в региона. Всички ли ще бъдат разследвани?“, пита Емрах.

През 2019 година той кандидатства за помощ. Документите му са приети за изплащане на евросредства за земеделски производител от Фонда.

„Откровено признаха, че няма нарушения и пропуски в документите и не направиха възражения. И направиха необходимите плащания. В момента обаче не приемат тези документи. Незаконно е първо да се приеме и след това да се отхвърли“, споделя родопчанинът.

„Искат ми лихва все едно съм получил парите с измама. Сами приеха всичко, сами го изпратиха. Те не прилагаха законите от онова време. Сякаш аз съм виновен“, посочва мъжът.

„Лицето няма право да предлага на пазара, ако има произведени в обекта си суровини и храни, тъй като отглежданите от лицето птици са единствено с цел добив на суровини и храни за лична консумация, следователно лицето не е изпълнило разпоредбата.

Неоснователно са изплатени 7418.27 лв., представляващи парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Дължимата сума от 9966.50 лв. следва да бъде внесена по сметката на ТП на НОИ Кърджали“, се посочва в решението на съда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той спаси 10 души в горящия влак, гърците го наричат земен ангел – вижте повече за него
Next: Хиляди гърци идват към България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.