Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е най-силната молитва: Лекува тежки болести и носи неземна благодат
  • Новини

Това е най-силната молитва: Лекува тежки болести и носи неземна благодат

Иван Димитров Пешев март 3, 2023
basbasglasodaskdsa.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Според православната вяра тази молитва носи духовна сила е неземна благодат.
Вярващите знаят, че Света Богородица е застъпница пред бога за всеки един от нас.

 

Миряни разказват, че молитвата
носи преодоляване на житейски перипетии.

 

Изказана с пълна вяра молитвата има сила
да доведе до пълно лечение на тежки физическа и душевни болести или както казват
миряните – изцеление от телесни и душевни немощи Чрез тази молитва се преодобялавт
тежки житейски кризи и перипетии.

 

Тази молитва се чете във вторник според православната традиция. Но тя носи в
себе си неземна благодат във всеки друг ден от седмицата.

Ето и самата молитва, която ще ви донесе благодат и изцеление дори от най-страшната
болест.

О, Пресвета Владичице моя Богородице, Която си неизречено по-почитана от ангелите
и архангелите, херувимите и серафимите, и си неизказано по-свята от всички светии,
Дево Майко Божия! Спаси ме, Твоя смирен и грешен раб, защото Ти знаеш, всемилостива Господарке,
че след Бога всичката си надежда на Тебе възлагам и нямам друго спасително прибежище,
освен Тебе, Всеблага. Ти си моята крепост, Владичице,

 

Ти си моята сила, Ти си моята радост в скърбите, Ти си моето пристанище в изкушенията,
Ти си моето изправление, когато падна, Ти си и моето всенадеждно спасение, о Майко на моя Съзидател и Господ!

Помогни на мен, плаващият в морето на този живот, страшно обуревавания и застрашения
от греховно потъване.

 

Подай ми ръка за помощ, помощнице моя, и ме избави от дълбините на греховната тиня, за да не потъна в бездната на отчаянието, защото буря от грехове и страсти
се е дигнала против мене и вълни на беззакония ще ме удавят.

Ала Ти, Майко на милосърдието, насочи ме към пристанището на безстрастието и
ме спаси, надеждо на безнадеждните и Ходатайко на моето спасение!

Амин!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как живее една българска пенсионерка във Великобритания
Next: Истинска майка-героиня – родила 69 деца. Заслужава си да знаем нейната история

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.