Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Автобус зарадва хиляди: Мила Родино, ти си земен рай
  • Новини

Автобус зарадва хиляди: Мила Родино, ти си земен рай

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
sosaalaslalsasirasr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Мила Родино,
ти си земен рай!
Твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край!“

На днешния ден – 3 март, честваме 145 години от Освобождението на България от петвековното иго. Из цялата страна са организирани празнични събития, почитащи възкресената държавност на страната ни и паметта на загиналите борци за свободата.

В този празничен ден на почит един обикновен варненски рейс зарадва хиляди, пише glasnews.bg. На задната част на машината откриваме стихове, символизиращи България и нейната красота. Да, става въпрос за текста на националния химн на страната, който е изписан по автобуса.

На гледката се натъкнал варненец, който изразява подкрепата си за инициативата в мрежата. Публикацията събира хиляди положителни реакции, множество одобрителни коментари и десетки споделяния. Разбира се, не липсва и поредната доза критика от недоволни граждани, но те някак се губят пред завета на днешния празник.

Думите, които виждаме изписани по возилото, са по настоящия текст на химна „Мила Родино“. Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина“, която е създадена от Цветан Радославов пред лицето на събитие с огромна значимост за младата българска държава. Той композира стиховете по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път – през 1990 г.

Първоначалният текст, създаден от Радославов е:

Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.

Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край!

Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини

„Мила Родино“ не е първият химн на възкръсналата българска държава след 1878 година. В първите години на държавата това е бойният марш „Шуми Марица“. Който става официално химн на страната след Съединението.

През 1912 година „Шуми Марица“ претърпява сериозна редакция от Иван Вазов. В следващите години са направени и други малки корекции. Като едва през 1947 година химнът бива заменен с „България мила, страна на герои“.

Така стигаме до поредната смяна на политическия режим, който променя и химна на страната. Лятото на 1991 година Конституция на Република България узаконява химн на страната да бъде „Мила Родино”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Без да подозира: Жена живее 99 години с органи на съвсем грешни места
Next: Мистериозния портрет на красива жена, която носи щастие-Каква е нейната тайна

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.