Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Милиони българи го гледаха на малкия екран. Внезапно почина любим актьор
  • Новини

Милиони българи го гледаха на малкия екран. Внезапно почина любим актьор

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
misdlasdkasodaksd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Още една ярка звезда на Холивуд угасна. Отиде си любимец на две поколения.

Американският актьор Том Сайзмор, известен с ролите си във филмите „Спасяването на редник Райън“ и „Жега“, почина на 61-годишна възраст, съобщи мениджърът му, цитиран от Би Би Си.

Сайзмор се прочу през 90-те години на миналия век, като често играеше поддържащи роли на яки мъжаги – обикновено военни, полицаи или престъпници. Участвал е в известни филми като „Родени убийци“, „Пърл Харбър“ и „Блек Хоук“, предаде БГНЕС.

Актьорът имаше проблеми с наркотиците и получи присъда за домашно насилие. Сайзмор беше в кома след като на 18 февруари получи мозъчна аневризма.

Роден в работнически квартал на Детройт, Сайзмор пробива в Холивуд с малка роля във филма на Оливър Стоун „Роден на четвърти юли“ през 1989 г. Стоун отново го ангажира в противоречивия „Родени убийци“ за ролята на жестокия детектив Джак Сканети. По-късно играе с Робърт де Ниро в „Жега“.

Със славата и парите се появява и навикът за употреба на наркотици – в автобиографията си той пише за пристрастяването си към хероин и метамфетамини.

Той разказва как Де Ниро го е тласнал към един от престоите му в рехабилитационен център през 1995 г., като е казал на Сайзмор, че ще направи така, че „да го арестуват за притежание на хероин“, ако не отиде в лечебен център. Сайзмор избрал рехабилитацията.

Докато снимат „Спасяването на редник Райън“, режисьорът Стивън Спилбърг заплашва да уволни актьора при първите признаци на употреба на наркотици и да заснеме филма отново без него. Но Сайзмор се борил и останал чист.По-късно продължава да страда от „личните си демони“.

„Бях човек, тръгнал от нищото, който се е издигнал до върха“, пише Сайзмор в автобиографията си от 2013 г.

„Имах къща за няколко милиона долара, Порше, ресторант, който притежавах заедно с Робърт де Ниро. А сега нямам абсолютно нищо“, казва Сайзмор.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно е! Митко на 4 години има спешно нужда от вашата помощ
Next: Топ изцепка: Ще помним винаги това което направи Юксел Кадриев в bTV

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.