Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Милиони българи го гледаха на малкия екран. Внезапно почина любим актьор
  • Новини

Милиони българи го гледаха на малкия екран. Внезапно почина любим актьор

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
misdlasdkasodaksd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Още една ярка звезда на Холивуд угасна. Отиде си любимец на две поколения.

Американският актьор Том Сайзмор, известен с ролите си във филмите „Спасяването на редник Райън“ и „Жега“, почина на 61-годишна възраст, съобщи мениджърът му, цитиран от Би Би Си.

Сайзмор се прочу през 90-те години на миналия век, като често играеше поддържащи роли на яки мъжаги – обикновено военни, полицаи или престъпници. Участвал е в известни филми като „Родени убийци“, „Пърл Харбър“ и „Блек Хоук“, предаде БГНЕС.

Актьорът имаше проблеми с наркотиците и получи присъда за домашно насилие. Сайзмор беше в кома след като на 18 февруари получи мозъчна аневризма.

Роден в работнически квартал на Детройт, Сайзмор пробива в Холивуд с малка роля във филма на Оливър Стоун „Роден на четвърти юли“ през 1989 г. Стоун отново го ангажира в противоречивия „Родени убийци“ за ролята на жестокия детектив Джак Сканети. По-късно играе с Робърт де Ниро в „Жега“.

Със славата и парите се появява и навикът за употреба на наркотици – в автобиографията си той пише за пристрастяването си към хероин и метамфетамини.

Той разказва как Де Ниро го е тласнал към един от престоите му в рехабилитационен център през 1995 г., като е казал на Сайзмор, че ще направи така, че „да го арестуват за притежание на хероин“, ако не отиде в лечебен център. Сайзмор избрал рехабилитацията.

Докато снимат „Спасяването на редник Райън“, режисьорът Стивън Спилбърг заплашва да уволни актьора при първите признаци на употреба на наркотици и да заснеме филма отново без него. Но Сайзмор се борил и останал чист.По-късно продължава да страда от „личните си демони“.

„Бях човек, тръгнал от нищото, който се е издигнал до върха“, пише Сайзмор в автобиографията си от 2013 г.

„Имах къща за няколко милиона долара, Порше, ресторант, който притежавах заедно с Робърт де Ниро. А сега нямам абсолютно нищо“, казва Сайзмор.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно е! Митко на 4 години има спешно нужда от вашата помощ
Next: Топ изцепка: Ще помним винаги това което направи Юксел Кадриев в bTV

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.