Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как изглеждат днес децата на първата българка, станала майка на 52 години
  • Новини

Ето как изглеждат днес децата на първата българка, станала майка на 52 години

Иван Димитров Пешев март 5, 2023
akkdaskdalsdoaskdsa.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 16 години са вече близначките Ива и Калина.

Те са дъщери на пенсионираната учителка от Русе Зоя Цветкова, която е първата българка, родила на 52-годишна възраст. „Най-вече играят на игри по телефона, което е много модерно сега.

Гледат и много сериали. На техните години бях много палава, но те не излизат, а като се приберат вкъщи сядат на дивана и хващат телефона.

Учат си уроците, чистят къщата и готвят, помагат в домакинството“, разказа в „Преди обед“ по БиТиВи Зоя, която днес е на 68 години и се старае ученичките да не са лишени от нищо.

От няколко месеца Зоя е пенсионерка. Връщайки лентата назад, тя е благодарна и удовлетворена от изобра да има деца на такава възраст.

„Това е най-добрто, което съм направила в живота си. Дипломи и сертификати не важат. Важи онова, което си създал и ще остане. Най-голямото щастие е да ги гледам и да виждам как растат и стават големи и добри хора“, казва още Зоя.

Жената остава вдовица рано. Губи без време и сина си, който е със сериозно двигателно увреждане.
27 години преподава в училище „Луи Брайл“ на деца с различни увреждания. Голямата й мечта е отново да отгледа дете.

„Нямам братя и сестри, много е трудно да си сам. Така се случи, че нямаше как да имам второ дете. А много мечтаех за още едно отроче“, разкрива Цветкова.

Успява да зачене от донор ин витро.

„Стана от първия път, много лека бременност беше. Просто не усещах, че нося деца“, посочва русенката.
Така преди 16 години посреща дъщерите си Ива и Калина. Като най-тежък период в птглеждаснето им майката определя възрастта между 1,5 и 2 години, когато вече са проходили и трябва постоянно да е нащрек въпреки огроната жажда за сън.

„Имаше епизодични неодобрителни погледи, че съм възрастна майка, но ги отминавах. нямаше смисъл да им обръщам внимание. Продължавах напред. Предимството да си възрастен родител е, че го правиш съзнателно и много по-отговорно. Много по-уравновесен си, а жизненият опит си казва своето“, сподели още 68-годишната пенсионирана учителка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена даде парче пица на бездомен мъж. 2 дни по-късно едва не припадна, като разбра кой е
Next: 1978 г.: Как Илияна Раева не се качи в самолета за Полша и оцеля, а 66 спортисти загинаха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.