Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съдба: Почернена за цял живот майка се събра след 69 години с дъщеря си, обявена за мъртва при раждането
  • Новини

Съдба: Почернена за цял живот майка се събра след 69 години с дъщеря си, обявена за мъртва при раждането

Иван Димитров Пешев март 5, 2023
szgasgksayoasdiaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Жена от Флорида, която преди 69 години е била излъгана, че бебето ѝ е починало при раждането, се срещна за първи път с дъщеря си. През 1949 година 18-годишната Женевиев Пъринтън родила момиченце в болница в Индиана, но лекарите ѝ казали, че то е починало.

„Казах им, че искам да видя бебето. Те ми казаха, че е умряла“, разказа вече 88-годишната Пъринтън в интервю за „Фокс 13“.

69 години по-късно, обаче, в навечерието на Коледа, майка и дъщеря се събрали за пръв път в изключително емоционална среща с много сълзи и прегръдки.

„Цял живот искам това. Помня, че бях на 5, когато поисках да открия истинската си майка“, сподели момичето на Пъринтън, което днес е 69-годишна жена на име Кони Мултруп. Тя долетяла от дома си във Върмонт, за да се срещне с майка си. Кони прекарала дълги години в търсене на истинската си майка, а пробивът дошъл, когато открила, че има първи братовчед, чиято леля казва Женевиев Пъринтън.

„Бях млада неомъжена майка и те ми казаха, че бебето ми е починало при раждането“, разказа възрастната жена. Тя не получила смъртен акт и никога повече не станала майка. Миналата година дъщерята на Кони Мултруп си купила комплект за изследване на ДНК. „Никога не съм виждала биологичния си баща и докато растях бяхме само аз и майка ми. Спомням си как майка ми се опитваше да намери биологичната си майка и беше трудно да гледам през какво преминава“, разказва Бони, дъщерята на Кони.

Комплекта за ДНК теста Бони подарила на майка си за миналата Коледа – най-добрият коледен подарък според Кони. Тя взела от братовчед си информацията за майка си и ѝ изпратила картичка с адреса и телефона си.

На 8 септември Мултруп получила телефонно обаждане, което променило живота ѝ. Обаждала е биологичната ѝ майка Женевиев Пъринтън. „Тя каза: „Къде си родена? Коя година? Мисля, че може да съм майка ти“, разказва Кони. След няколко телефонни обаждания двете решили, че е време да се срещнат за пръв път.

„Не си мъртва“, казала майката. „Не съм“, отговорила дъщерята докато се прегръщали през сълзи. Женевиев Пъринтън споделя, че по онова време практиката да се отнемат бебета на неомъжените жени била честа. Кони била отведена в приют, а по-късно осиновена от семейство от Калифорния. Осиновителката ѝ, обаче, починала, когато тя била на 5. Бащата се оженил повторно, но втората жена я тормозела. Затова тогава у нея се породило желанието да открие истинската си майка.

Превод и редакция: БЛИЦ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е най-важният съвет на баба Ванга, който ще промени живота ти! Те е казала, че
Next: Жената, намерила и върнала повече от 4 500 лв.: Не ми е минало през главата да ги прибера

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.