Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съдба: Почернена за цял живот майка се събра след 69 години с дъщеря си, обявена за мъртва при раждането
  • Новини

Съдба: Почернена за цял живот майка се събра след 69 години с дъщеря си, обявена за мъртва при раждането

Иван Димитров Пешев март 5, 2023
szgasgksayoasdiaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Жена от Флорида, която преди 69 години е била излъгана, че бебето ѝ е починало при раждането, се срещна за първи път с дъщеря си. През 1949 година 18-годишната Женевиев Пъринтън родила момиченце в болница в Индиана, но лекарите ѝ казали, че то е починало.

„Казах им, че искам да видя бебето. Те ми казаха, че е умряла“, разказа вече 88-годишната Пъринтън в интервю за „Фокс 13“.

69 години по-късно, обаче, в навечерието на Коледа, майка и дъщеря се събрали за пръв път в изключително емоционална среща с много сълзи и прегръдки.

„Цял живот искам това. Помня, че бях на 5, когато поисках да открия истинската си майка“, сподели момичето на Пъринтън, което днес е 69-годишна жена на име Кони Мултруп. Тя долетяла от дома си във Върмонт, за да се срещне с майка си. Кони прекарала дълги години в търсене на истинската си майка, а пробивът дошъл, когато открила, че има първи братовчед, чиято леля казва Женевиев Пъринтън.

„Бях млада неомъжена майка и те ми казаха, че бебето ми е починало при раждането“, разказа възрастната жена. Тя не получила смъртен акт и никога повече не станала майка. Миналата година дъщерята на Кони Мултруп си купила комплект за изследване на ДНК. „Никога не съм виждала биологичния си баща и докато растях бяхме само аз и майка ми. Спомням си как майка ми се опитваше да намери биологичната си майка и беше трудно да гледам през какво преминава“, разказва Бони, дъщерята на Кони.

Комплекта за ДНК теста Бони подарила на майка си за миналата Коледа – най-добрият коледен подарък според Кони. Тя взела от братовчед си информацията за майка си и ѝ изпратила картичка с адреса и телефона си.

На 8 септември Мултруп получила телефонно обаждане, което променило живота ѝ. Обаждала е биологичната ѝ майка Женевиев Пъринтън. „Тя каза: „Къде си родена? Коя година? Мисля, че може да съм майка ти“, разказва Кони. След няколко телефонни обаждания двете решили, че е време да се срещнат за пръв път.

„Не си мъртва“, казала майката. „Не съм“, отговорила дъщерята докато се прегръщали през сълзи. Женевиев Пъринтън споделя, че по онова време практиката да се отнемат бебета на неомъжените жени била честа. Кони била отведена в приют, а по-късно осиновена от семейство от Калифорния. Осиновителката ѝ, обаче, починала, когато тя била на 5. Бащата се оженил повторно, но втората жена я тормозела. Затова тогава у нея се породило желанието да открие истинската си майка.

Превод и редакция: БЛИЦ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е най-важният съвет на баба Ванга, който ще промени живота ти! Те е казала, че
Next: Жената, намерила и върнала повече от 4 500 лв.: Не ми е минало през главата да ги прибера

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.