Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Певицата Веси Бонева говори за несправедливата смърт на майка си
  • Новини

Певицата Веси Бонева говори за несправедливата смърт на майка си

Иван Димитров Пешев март 8, 2023
vessissuduaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Певицата Весела Бонева и сестра й Ваня разкриха смразяващи подробности за смъртта на майка им Венета. Припомняме, че в края на месец октомври 2022 година жената сложи край на живота си. Оказва се, че зад това решение се крие междусъседски спор. Сестрите говорят в ефира на bTV за проблемите, които са съсипали живота на майка им, а и на още едно семейство. Смъртните случаи в къщата са три, а според тях виновникът е един.

 

Веси и Ваня решават да дадат гласност на проблемите с техния съсед – г-н Елкин, защото той преобръща живота им.

Двете разказват, че Венета и съседите й на втория етаж имат спор с техния съсед, който е закупил част от парцела до тях и направил магазин. Започнали да се събират шумни компании, а Венета няколко пъти правила устни молби това да се прекрати. По-късно подала и жалби в полицията, които пък ядосали и разгневили собственика на имота.

 

„Нашата мама не е сред нас, светла й памет. Тя беше жертва на психологическо насилие от съседски спор. Ние не искаме да продължаваме тази война, тя не е нашата“, заявиха сестрите.

„Майка ни беше страшно дисциплинирана жена, много отговорна. За нея семейството беше на първо място – да бъдем обгрижени. Тя си имаше своята общност във фризьорския салон, повдигаше духа на всеки, който сядаше на нейния стол. Това може да го потвърди всеки клиент. Срещата на трудност и неадекватната и неработеща система я сломи. Затова решихме да говорим“, допълват още те.

 

Съседът сложил метална врата с ключ и дал такъв на съседите на Венета, но им забранил да пускат Венета и нейното семейство.

„През последните два месеца рухна и вече имаше проблеми с нервите. Беше подложена на ужасен психически тормоз – поставяха умрели животни във въздуховода, за да мирише и да напомня на нещо гнило. Една вечер в салона е била заплашена и физически, тя има извадено медицинско, че е била стискана за гушата“, казват Ваня и Весела.

 

„Решихме да дадем фризьорския салон под наем и водата беше спряна. Основният кран е в неговата част на имота, а на нас не ни се осигурява достъп“, казват сестрите, които разкриват, че спорът със съседът продължава и след смъртта на тяхната майка.

„Г-жа Бонева подаде жалба в полицията и тогава се започна с поставянето на огради. Беше й взел и телефона, тъй като тя правела снимки. Дойде полиция и го помоли да върне телефона. Той сложи метална врата и ни даде ключове, като ни забрани да дадем такъв на Венета и неговото семейство.

 

Сложи камери, за да следи дали тя ще минава през вратата. Доколкото знам, той е работил в съдебната система, синът му е прокурор и виждаме липса на справедливост. Който има повече връзки, той печели. След заплахите тя споделяше, че е загубила вяра в институциите и се чувства безсилна. Това не й се отрази добре“, споделя съседката от горния етаж, която е била също жертва на недоброжелателния съсед.

 

Жената се оплака, че след всички тези проблеми нейните родители са били силно притеснени и починали за кратък период от време, а самата тя отключила онкологично заболяване.

Съседът Илия Елкин е отказал да направи коментар за медията, тъй като в момента текат още две дела. Но пък заяви, че майката на Веси Бонева е имала психически проблеми. Веси Бонева и Ваня искат справедливост. Певицата отправи в ефир апел за мир, спокойствие и разбирателство.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова тв съобщи извънредна трагедия: Самолет падна на летището в Лесново
Next: Преди години беше бездомен, живеещ в кашон, сега е директор, който дава работа на бездомни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.