Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 105-годишен японски доктор дава своите най-ценни 15 съвета за дълголетие
  • Новини

105-годишен японски доктор дава своите най-ценни 15 съвета за дълголетие

Иван Димитров Пешев март 9, 2023
asdasjdasndaspdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 18 юли 106-годишният японски доктор Шигеаки Хинохара почина от дихателна недостатъчност. Почти до самата си смърт той приемал пациенти, а лекарският му дневник е запълнен за пет месеца напред.
Д-р Хинохара се превърна в символ за активно дълголетие, след като на 90 години публикува есето си “Живей дълго, живей добре”.

Тиражът на това есе на дълголетника е над 1,2 милиона екземпляра. Той е може би първият медицински специалист, доказал връзката на дълголетието със здравословния начин на живот и позитивното отношение към него.
“Аз смятам за своя мисия да предам знанията за това как човек да съхрани не само физическото си, но и душевното си здраве”, казва д-р Хинохара. К

Когато навършва 88 години, той става автор на сценарий на мюзикъл, в който участва и като актьор. На 90 години уникалният доктор застава зад диригентския пулт на оркестър, осъществявайки своята мечта. След като отпразнува 105-ия си юбилей, дълголетникът си позволява пътешествие до Тайван.
Получаваме енергия от веселието

Човек получава енергия не от храната или от съня, а от веселието. Помните ли как в детството, когато ни е било весело, сме забравяли да се храним, пък и сън не ни е бил нужен? При възрастните е същото. Не трябва да изтощавате тялото си, като си поставяте някакви точни, категорични и твърди правила и ред за прием на храна или сън.

Дълъг живот могат да постигнат хора от всякаква раса, националност или пол
Всички тях ги свързва само едно: сред дълголетниците няма нито един дебелак.
Аз например на закуска пия кафе или мляко, или портокалов сок с лъжичка зехтин (то е полезно за артериите и кожата). Обядът ми – мляко с бисквити или нищо, ако съм прекалено зает.
Когато работя, въобще не чувствам глад.
Моята вечеря – зеленчуци, малко риба и ориз. Два пъти в седмицата изяждам по 100 грама немазно месо.

Винаги планирайте далече напред
Моят календарен дневник обикновено е запълнен до края на следващата година – записани пациенти за прием, лекции и работа в болницата. Но през 2016 г. планирах да се развлека малко и посетих Олимпиадата в Токио!
Въобще не е нужно да излизате в пенсия

Но ако все пак не го избегнете, ако сте решили да стане, опитайте се да го направите колкото може по-късно. Сега пенсионната възраст в Япония е 65 години, но тя бе въведена преди половин век, когато средната продължителност на живота беше 68 години, а столетниците за цяла Япония бяха само 125 човека. Сега японските жени живеят средно до 86 години, мъжете – до 80 години, а тези, които са прехвърлили 100-те, са 36 хиляди!

Споделяйте своите знания

Аз чета по 150 лекции на година за всякаква аудитория – от ученици до бизнесмени. Моите лекции продължават час-час и половина. И аз ги чета, стоейки прав пред моята аудитория.

Не изпълнявате всички препоръки на лекарите

Когато лекарят ви препоръча да си направите някакви изследвания или да се подложите на операция, попитайте го: а дали той би посъветвал за същото своите деца, жена си и другите си роднини?

Лекарите не могат да излекуват всичко, каквото и да говорят. За какво да търпите излишни страдания? Понякога музиката или животинките-терапевти помагат по-добре от хирургията.

Ходете пеша

За да останете здрави, изкачвайте се по стълбите и носете сами пазарските си чанти и въобще багажа си

Аз прескачам наведнъж по две стъпала, за да работят и действат мускулите ми.

Да си поставяш големи цели

Много ме вдъхновява поемата на Робърт Браунинг “Абат Фоглър”. Още като дете ми я четеше моят баща. В нея се казва, че трябва да си поставяш големи цели – и в изкуството, и в живота.

Ако сте решили да нарисувате кръг, той трябва да бъде толкова огромен, че да не можете да го завършите цял живот. Ние виждаме само част от този кръг – дъга, а останалото е зад пределите на нашето зрение и нашия живот.

Болката е тайнствено нещо.

Най-добрият начин да се справяте с нея е да откриете нещо много интересно

Когато детето го боли зъб, трябва да привлечете интереса му към някаква игра, да го въвлечете в нея и то веднага ще забрави болката. Болниците трябва да се замислят за подобен подход. В нашата болница “Свети Лука” има много веселие: музика, животни, арт-терапия. Всичко това много помага.

Не се старайте да трупате колкото се може повече материални неща и вещи

Запомнете: никой не знае кога ще чукне неговият час. Не можете да отнесете всичко това със себе си.

Болниците трябва да са готови за големи катастрофи и са длъжни да приемат всеки, който почука на портата

Нашата болница е така устроена, че при необходимост хирурзите могат да оперират където се случи: в мазето, по коридорите, в параклиса. Повечето хора смятат, че съм се побъркал, като се подготвям за катастрофи. Но на 20 март 1995 г. всичко това свърши работа, когато сектата “Аум Синрике” извърши терористичен акт в токийското метро. Но аз не се радвам, че се оказах прав. Ние тогава приехме 740 жертви и за два часа определихме, че става дума за газ зарин. За съжаление, един пациент не оживя, но спасихме 739 души.

Само науката не е способна да помогне на хората

Науката поставя всички нас под един знаменател, но ние сме различни, а болестите са тясно свързани с нашата душа. За да разбереш болестта и да помогнеш на човека, е нужна не само наука, но и изкуство.

Живей в пълна неочакваност

На 31 март 1970 г., когато бях на 59 години, летях от Токио до Фукуока. Беше прекрасно слънчево утро, аз се любувах на Фуджияма, когато самолетът беше пленен от членове на комунистическото ядро “Червена армия”. Следващите 4 дни прекарах прикован към седалката в 40-градусова жега. Бидейки лекар, аз наблюдавах себе си отстрани и бях поразен от факта как тялото се приспособява към кризите.

Открийте образец за подражание за себе си и се постарайте да го надминете

Моят баща през 1900 г. заминал за САЩ да учи в Университета “Дюк“ в Северна Каролина. Той беше човек, тръгнал по нов път и един от моите герои. По-късно се появиха и други: когато се оказвах в трудно положение, се стараех да си представя какво биха направили те на мое място.

Да живееш дълго е прекрасно

До 60 години ние живеем за благото на своето семейство и на нас ни е лесно да достигнем набелязаните цели. Но след това сме длъжни да се стремим да работим за благото на цялото общество. Откакто навърших 65 години, аз работя безплатно, по 18 часа на ден, седем дни в седмицата. И се наслаждавам на всяка минута.
Източник: zdrave.to

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж от Русе намери заровено голямо имане в двора си при изкопни работи и се хвана за главата
Next: Две деца остават сирачета, след като Георги Влайков загина край Лесново

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.