Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сива врана върху релсите в София взриви мрежата с постъпката си
  • Новини

Сива врана върху релсите в София взриви мрежата с постъпката си

Иван Димитров Пешев март 9, 2023
ssvasiasviasdnasdkasdo.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сива врана, която поставя орехи върху трамвайната релса и след като мине трамваят, си ги хапва, не само развесели потребителите в Мрежата, но и предизвика истинска дискусия, пише Глас нюз бг.

 

Въпросната хитруша е заснета в ж.к. Обеля в столицата, а снимките са публикувани в страницата Птиците в България. Оказа се, че много хора са се „сблъсквали“ с интелигентността на птицата и изобщо не са учудени от действията й:

„Това е сива врана. Много са умни, сутрин ме чакат в парка да ги храня. Когато им се дава нещо по-сухо, го топят в локвите.

 

Спасявала съм малко и родителите не ме атакуваха, а сякаш разбираха, че ще му помогна.

След като оздравя, те го чакаха на същото място и после заедно идваха за храна! Много по-умни са от доста двукраки!“

„Хвърлят ги на светофар пред колите и докато е червено, ги ядат.“

 

„Има орех близо до блока. От години наблюдавам враните. Късат орехи от дървото и ги пускат на асфалта, за да се счупят.“

„Колкото и да ви е смешно, но тези птици са доста интелигентни! Един случай ще ви разкажа за преди доста години в една казарма.

В едно поделение около плаца имаше много орехи.

И точно тези птички хващаха паднали орехи или ги късаха от клоните. После се издигаха нависоко над плаца, пускаха ги и слизаха да хапват.

 

Да ама НЕ (както казваше един велик журналист)! Войската забеляза това нещо и седеше отстрани на плаца.

Чакаше гаргите да пуснат орехите и отиваше да ги вземе – наготово.“

„Това са най умните животни от семейство птици. По IQ няма кой да ги бие в птичия свят.“

Разбира се, намериха се и зевзеци, които освен интелигентността на враните прозряха и още нещо:

 

„Тази врана в предишния си живот е била депутат.“

„Ако е била депутат, щеше да кара врабчета да слагат орехите и да й носят ядките“.

В крайна сметка доста хора заключиха, че враните са „птици, на които айкюто е много повече от на някои хора“…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Андреа: Да признавам вестта за себе си, имам отношения с Кубрат Пулев, който има две деца
Next: Нов развой около скандала с песента за Лена Бориславова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.