Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов развой около скандала с песента за Лена Бориславова
  • Новини

Нов развой около скандала с песента за Лена Бориславова

Иван Димитров Пешев март 9, 2023
fashshldfhfdogdfkgfd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сагата с песента за Лена Бориславова, дело на сценаристите на Слави Трифонов, продължава.

Комисията за защита от дискриминация е образувала производство срещу фирмата
„Седем-осми“ АД след жалба, но не от самата Бориславова, съобщи в. „Сега“.

Жалбата е подадена от Геновева Тишева, казаха от КЗД. В момента Тишева, която
е юрист, кара втори мандат като член на Комитета на ООН по премахването на дискриминацията
спрямо жените. Геновева Тишева е и в Съвета на настоятелите на фондация „Български
център за джендър изследвания“.

 

Самият Слави Трифонов пък коментира неотдавна, че сценаристите са направили песента, а той е чувал
само първия куплет и няма „представа за какво пеят, но трябва да имат свободата
да я изпеят“.

В момента производството пред комисията е във фаза „проучване“, поясниха от комисията.

Според законовите разпоредби тази фаза може да продължи и до два месеца за случаи
с фактическа и правна сложност.

 

Всички лица, държавни и местни органи са длъжни да съдействат, да предоставят
исканите сведения и документи и да дават необходимите обяснения. След проучването
производството влиза във фазата на откритите заседания и накрая – КЗД обявява
решението си. То не е окончателно и може да се атакува в съда.

КЗД може да налага глоби и санкции, както и да прави предписания, ако установи
нарушения.

 

Преди седмица Лена Бориславова заведе гражданско дело за обезщетение срещу „Седем-осми“ АД заради въпросната
песен. В иска си за 40 000 лв. тя обяснява колко засегната и разстроена е била
от песента, в която има обидни, грозни и вулгарни думи. Обявявайки, че е завела
дело срещу сценаристите на Слави Трифонов, Бориславова каза и че ще има и още искове.

 

Самият Слави Трифонов също потвърди в подкаста на Тото, че е ходил да дава обяснения за песента. И
е категоричен, че политическата сатира е част от свободата на словото.

Песента за Лена Бориславова е комбинация от нейни фрази на фона на песента на фолкпевицата Петра „Хищна
хиена“.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сива врана върху релсите в София взриви мрежата с постъпката си
Next: Внезапна черна вест. Момче на 11 години почина в Роман

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.