Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Андреа проговори за Кубрат и майката на децата му: Ще стане грозно
  • Новини

Андреа проговори за Кубрат и майката на децата му: Ще стане грозно

Иван Димитров Пешев март 10, 2023
aadansdnasndasnskrasor.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри: Youtube, „На по чашка с Глория и приятели“, Instagram, Андреа и Instagram, Кубрат Пулев

Разтърсваща изповед направи певицата Андреа в Youtube рубриката с Глория „На по чашка с Глория и приятели“. Пред водещата Глория Йорданова фолк изпълнителката говори за дългогодишния си приятел – боксьорът Кубрат Пулев, с който се разделиха, както и за амбициите си за кино кариера.

„С позитивни чувства съм останала към Кубрат. Аз съм с позитивни чувства към всички хора, които са били в моя живот. Особено толкова години. Не може с някой да сте били толкова години и да не… Абе знаеш ли кое е грозното? Защо той не говори за мен. Защо само аз трябва да говоря за него?“, каза тя.

Запитана дали го обича още, Андреа отговори: „Ако 15 години си бил с някого и той е бил през цялото време с теб. Той е бил там, той е бил слушател, зрител, участник, живее с теб, диша твоя въздух, спи с теб, яде с теб, ти няма ли да свързваш всичко, което се е случило до този момент с този човек? Говорим чисто логически, нищо любовно“.

 

„Дали изпитваш някакви чувства още към него? Обичаш ли го все още?“, продължи да упорства Глория Йорданова.

„Не знам дали знаеш, но той вече има две деца. Смятам, че е редно аз да погледам вече напред към моя собствен живот, и да се интересувам само от собствения си живот. Това, че аз мога да поддържам отношения с него, да бъдем приятели, да се подкрепяме, това е супер. Ние поддържаме. Но имам и агресивна нападка от неговата приятелка ли е, каква е. Както той я нарича „майката на моите деца“. Нещо такова. Не – „майката на децата, които се родиха“. Нещо такова. Ще изглежда много грозно аз да дискутирам неговия личен живот. Затова трябва да спрем дотук. Но бях нападната.

 

Затова излязоха и някакви неща в моя ютюб канал, за което не мога да крия, защото е моя канал. Да, аз се защитих, отговорих на нападките. Явно нещо се случва. Но аз го подкрепям. Истината е такава, че аз искам да бъде щастлив – с дечицата, които има, ако обича жената, която е с него, да бъде щастлив с нея. Искам той да е щастлив със семейството си, не знам дали има семейство всъщност, защото семейство е една много силна дума за мен. Но искам той да е щастлив – с децата си, с когото и да е, дали с тази жена, дали с някоя друга. Нека да е щастлив. Ние имаме страхотни приятелски отношения и това е. Няма какво друго да кажа“, категорична бе тя.

 

Певицата разкри, че все още няма нов мъж до себе си, а изискванията й за такъв са доста сериозни. „Аз мисля, че човекът трябва да е над мен – да е по-умен, по-начетен, по-одухотворен, по-успял. Бих се зарадвала да се занимава с музика или с изкуство. Да е още по-успял в тази сфера. За да ме научи мен. Но засега няма такъв мъж. Не съм срещала“, сподели изпълнителката.

 

Андреа призна, че би искала да направи кариера в киното. Тя вече е участвала в един филм и един сериал – „Мисия Лондон“ и „Столичани в повече“. „Актьорското майсторство е предизвикателство за мен и аз искам да го развивам.

Моята най-голяма е смела мечта е да режисирам филми, но всичко се опира до бюджет. Доставя ми огромно удоволствие. Посредствени и второстепенни роли не ми се играят.

Искам да съм готова за главна роля, но все още не съм. Имам да уча много. За да имаш главна роля в един филм и да можеш да си позволиш да си правиш каквото си искаш, ти трябва да си продуцент, да даваш парите. Но дори да не си, ако искаш да те вземат на сериозно като актьор, независимо кой плаща за филма, имаш да се учиш. Мисля, че имам дарба, предадена ми от баба ми, но имам много да уча“, смята тя.

 

„С Любо Нейков сме приятели. Казвала съм му – искаш вещица, играя вещица, казваш ми просякиня, ще бъда просякиня. Боядисвам си косата кафява, махам грима, като най-голямата просякиня на земята ще лазя.

 

Само и само хората да ми видят труда, да ме видят различна. Аз не смея да бъда различна. Смятам, че аз самата ще нахраня моята душа, че мога да бъда различна. А не фолкаджийката, циркаджийката с бомбите.

 

Какви роли ми допадат? Драматургия. Аз много гледам филми. Обичам истерични филми, филми на убийци, на психопати, искам жена, която ще убие, ще заколи някой, и няма да й мигне окото. Великолепният режисьор Мартин Макариев е снимал два мои клипа. В единия ме накара да убия Борис Солтарийски. Каза: „Борис като се наклони искам да го заколиш като изрод. Казах – няма проблем. Направих го с една брадва. Кубрат ми каза, че го плаша, задето не ми е трепнало окото“, каза тя с усмивка.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Случва се! Някой печели 100 бона от Стани богат
Next: Лична лекарка поиска такса за записване на час за 9-месечно бебе: Така съм преценила!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.