Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бях в студиото на Стани богат, наше момче стигна до въпрос за 100 000 лева – знам кога ще излъчат епизода
  • Новини

Бях в студиото на Стани богат, наше момче стигна до въпрос за 100 000 лева – знам кога ще излъчат епизода

Иван Димитров Пешев март 10, 2023
stastastnasdiasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бивш кадър на “168 часа” стига до въпрос за 100 хил. лв. в играта “Стани богат”. Как отговаря на него и дали най-накрая ще има българин, спечелил популярната тв викторина, ще стане ясно след изборите на 2 април, когато Би Ти Ви ще излъчи епизода.

Един от последните въпроси, преди да стигне до финала, е свързан с известна статуя в Париж, пише сайтът “Площад Славейков”, който първи съобщи новината. Играчът бил сигурен в отговора, но все пак звъннал на сина си, ползвайки един от жокерите. Друг от последните въпроси бил за Данте.

Участникът се пенсионира преди 4 години от БНР, където работи в последните 20 г. от професионалната си кариера. В националното радио също е на ръководна позиция. Преди БНР той е работил във в. “Земеделско знаме”, за кратко в “Континент” и на важен пост в “168 часа”.

С играта си, заснета преди дни, той става първият, стигнал до въпрос за 100 хил. лв., откакто “Стани богат” се излъчва по Би Ти Ви. Водещият Михаил Билалов също вижда такава игра за първи път.

В 22-годишната история на предаването това е едва третият участник, покорил дървото на въпросите. Предишните двама са по времето, когато Ники Кънчев води “Стани богат” по Нова тв.

Година след началото на играта – през 2002-а, Асен Ангелов отговаря правилно на въпроса за 100 хил. лв.: Коя година е било в Русия, когато през 1700 година се въвежда новото летоброене? Отговорът е 7213 година. Той обаче връща парите, тъй като е баща на Искра Ангелова, тогава водеща в Нова тв, а според правилата на играта служители в медията и техни роднини не могат да участват.

През 2011 г. до голямата сума стига и бизнесменът Дилян Павлов. Въпросът за 100 хил. лв., на който той не успява да отговори, е: Кой актьор участва като китарист в една песен от албума Be Here Now на “Оейзис”? Верният отговор е “Джони Деп”.

Автор: „24 часа“

–

Под въпросната публикация коментира и статист, който е бил в публиката. Качваме думите му, които развълнуваха:

„Бях в залата, случи се. Много начетен човек успя и стигна до въпрос за 100 000 лева. Ще излъчат епизода в началото на април месец. Нямам право да казвам повече.“, пише Йоан Йорданов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лична лекарка поиска такса за записване на час за 9-месечно бебе: Така съм преценила!
Next: Скръбна вест! Почина български световноизвестен учен – акад. Мария Балтаджиева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.