Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката кметица на Милица от Ергенът 2 се включи: Ще Ви кажа цялата истина за Евгени и продукцията
  • Новини

Майката кметица на Милица от Ергенът 2 се включи: Ще Ви кажа цялата истина за Евгени и продукцията

Иван Димитров Пешев март 10, 2023
sdasdkasmyasidkasdoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Гордеем се с дъщеря си! Тя е много добро дете. Изключително емоционална и крехка е. Честно казано, не знаехме, че ще подари отливка на бюста си. Миличка беше приготвила оттук ракия, лютеница.

Ние не бяхме подготвени, малко се стъписахме, но така е решила, така е направила. Действително влезе с амбицията да спечели. Може би е очаквала, че това е начинът, но не се получиха нещата между нея и Евгени.“

Това споделя Йорданка Гацева – майка на Милица от „Ергенът“, пишат колегите от „България Днес“.

Кандидатката за сърцето на 33-годишния Евгени блесна още с влизането в предаването. При запознанството си с пианиста Милица от кюстендилското градче Бобов дол му подари отливка на бюста си и стихотворение, в което излива душата си. Евгени бе силно изненадан, но прие дара с усмивка.

По време на престоя си в южната ни съседка Милица неведнъж показа, че не й е приятно да се конкурира за сърцето на мъж с други жени. За съжаление на церемонията, която бе излъчена в сряда вечерта, Гацева не получи роза от Евгени.

За първи път в историята на предаването всички участнички й подариха своите цветя в знак на съпричастност и любов към нея.

 

„Не познавам лично Евгени. Видях го, когато разбрах, че Миличка ще участва. Не мога да си изкривя душата – интелигентно момче е, с високо образование. Тя е много чувствителна. Може би не трябваше толкова много да се разкрива, но това все пак е риалити шоу“, допълва Йорданка, която е и заместник-кмет на Община Бобов дол.

Именно професията на майка й притеснява Милица в самото началото и момичето дълго се чуди дали да влезе в едно от най-коментираните риалитита у нас.

„Подкрепих я! Все пак аз съм зам.-кмет на община. Притесняваше се. Застанах зад нея, защото това се случва един път в живота. Момчето е много хубаво. Викам си пък може и да ни доведе зет, въпреки че в нашето семейство музиканти няма“, допълва шеговито майката.

Цялото семейство много разчита на Милица. Едва на 14 години тя заминава за Благоевград, където да учи икономика в професионална гимназия. След това се мести в София, където следва „Бизнес администрация“. През цялото време е до близките си и им помага.

„Насочих я към икономиката, въпреки че счетоводител сигурно никога няма да я направя. Въпреки това много разчитаме на нея. Двете сме безкрайно близки. Надявам се Милица да се чувства добре, да не е притеснена, да не се страхува. А един ден искам да ми доведе зет, който да я обича. Това ми стига“, категорична е майката на Милица.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Почина български световноизвестен учен – акад. Мария Балтаджиева
Next: Диетата на Атанас Узунов стана хит – ядейки пържоли на корем, той е успял да свали 70 килограма без да спортува дори

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.