Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече не ни остана психика, проплакаха в Турция. Нов силен трус!
  • Новини

Вече не ни остана психика, проплакаха в Турция. Нов силен трус!

Иван Димитров Пешев март 10, 2023
ssphasihiaskdasodas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Земетресение с магнитуд 4,8 разлюля Турция, станало е в район Хаджълар на окръг Кайсери в 05:28 ч. (04:28 ч. българско време). Дълбочината на труса е 7 км.

Това обявиха от Дирекцията за извънредни ситуации и борба с природни бедствия към президентството в Анкара (АФАД).

Много граждани, изпитали голяма паника след земетресението, излязоха по улиците и прекараха нощта на открито.

Заместник-губернаторът на Кайсери Шенол Есмер сподели, че няма информация за жертви, ранени или сериозни материални щети.

Земетресението беше усетено осезателно и в околните провинции.

Преди 2 дни в същия район имаше 4 последователни земетресения с магнитуд 4,7, 4,4, 4,3 и 3,8 по Рихтер. Първите три земетресения са в рамките на 6 минути.

Земетресенията с магнитуд 7,7 и 7,6 , които се случиха в Кахраманмараш на 6 февруари, засегнаха 11 провинции. След земетресението, при което загубиха живота си над 46 хиляди души, в региона продължават да има хиляди вторични трусове.

Земетресенията продължават да се случват от време на време не само в 11 провинции в зоната на земетресението, но и в околните области.
Новото земетресение подплаши в ранните часове на сутринта жителите на Кайсери. Района беше разтърсен и вчера от земетресение с магнитуд 4,0.

В социалните мрежи клипове показаха мощта на труса.

Вторичните трусове продължават.

Това са малка част от хилядите коментари, които валят в мрежата:

“Усетихме го толкова силно, че цялата къща се разтресе и хукнахме да бягаме навън.”

“Събуди ни от сън рязко. Слава Богу, не беше толкова продължително, колкото в Мараш”

“Беше ужасно преживяване”

“Чувствахме се в паника и застрашени, въпреки че бяхме на безопасно място”

“Чу се силен шум”

“Чувството е особено и неприятно”

“Помислих, че този път е дошъл нашия час”

“Вече не ни остана психика. Това не се издържа”

“Усети се силно като 5 по Рихтер поне”.

“Шумът е зловещ”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Диетата на Атанас Узунов стана хит – ядейки пържоли на корем, той е успял да свали 70 килограма без да спортува дори
Next: Една българска пенсионерка от Великобритания: Ще си отида от този свят с болката, че 40 години работих за България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.