Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов: Аз съм от Плевен. Моля да бъда извинен
  • Новини

Слави Трифонов: Аз съм от Плевен. Моля да бъда извинен

Иван Димитров Пешев март 11, 2023
sssdlsaldasdasidasodas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Аз съм от Плевен. Плевен е изумителен град.

По ред причини. Исторически, географски, но най-вече заради хората. Знам това, защото съм израснал там.

Сега времената са други, аз не живея там, но причините Плевен да е изумителен град са си същите.

Исторически, географски, но най-вече заради хората.

И тъй като живеем в условията на демокрация, което е прекрасно, различни хора от различни партии, се пробват да представляват град Плевен в парламента.

Един такъв човек, който се казва Радостин Василев, преди няколко дни е демонстрирал власт, наглост, простащина и арогантност, пред обикновените граждани на град Плевен и пред органите на реда.

Знам това, защото с мен се свързаха възмутени граждани и свидетели на тази грозна случка, и ми я разказаха.

Абсолютно самозабравил се кандидат за български депутат от листата на Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“.

Само че той не е тяхно откритие, а мое.

С друго поведение, други качества и друг морал, той ме заблуди дотолкова, че беше мое предложение за министър на спорта в последното коалиционно правителство.

После се премести и отиде в „Продължаваме промяната“.

Има такива хора – отиват в едно гнездо, снасят яйца и после отиват да снасят в друго гнездо. В случая обаче той го снесе и в моя роден град Плевен.

И пиша всичко това, защото вината за това обществото да обърне внимание на такъв човек, въобще да го забележи и да му даде възможност той да се държи като простак в моя роден град, вината за това е моя. Затова аз искам извинение от гражданите на моя роден град Плевен, че в крайна сметка съм постъпил безотговорно и съм позволил такъв човек въобще да присъства в техния живот.

Моля да бъда извинен.

Взел съм си поука, но в крайна сметка решението дали такива хора ще продължават да присъстват и да бъдат важни – решението за това е ваше.

Слави Трифонов

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите бесни на Къци и Шеф Ангелов след видяното: Спрете се! Хората гладуват
Next: Феноменът: Иван Милев: Учените ме мислят за луд, бай Тошо ми повярва, че под нас текат реки от нефт

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.