Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Руската магьосница Елена Голунова разкрива кои 7 грешки да не допускаме, ако искаме да бъдем щастливи
  • Новини

Руската магьосница Елена Голунова разкрива кои 7 грешки да не допускаме, ако искаме да бъдем щастливи

Иван Димитров Пешев март 12, 2023
rruramsgmasngnasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ще ви представим „визитната картичка“ на Eлeнa Гoлyнoвa (пoбeдитeлка в pycĸoтo шoy „Битĸaтa нa eĸcтpaceнcитe“), наричана „Cибиpcĸaтa вeщицa“, доколкото с право претендира, че е наясно с вcичĸo относно мaгиитe.

Не сме компетентни да потвърдим доколко това е вярно, но определено трябва да насочим вниманието ви към нейните постулати относно успешното личностно развитие.
Ще приведем седемте най-важни от тях, дефинирани като допускани грешки, които пречат да се чувстваме щастливи. Като основна грешка Елена Голунова посочва императивно:

1. Не правете прибързани заключения по отношение на заобикалящите ви хора или за дадена ситуация; изчакайте да се убедите в правотата на своите предположения, тъй като не може да прецените отведнъж адекватно всичко, с което се сблъсквате – това е едно наистина необятно море от вихрено взаимодействащи си индивиди! Помнете, че човек предполага, но Бог разполага! В тази връзка е и следващата грешка:

2. Избягвайте да отнасяте дадена ситуация /по същество тя винаги носи своята специфичност/ към конкретен житейски сюжет. Не обобщавате нещата, търсейки винаги обща тенденция; гледайте на всяко събитие като на индивидуален случай – без аналог. Това е предпоставка за успешното ви професионално развитие и, следователно, трасира пътя ви към щастието!

3. Не хабете енергията си да се нервирате и озлобявате за дреболии, та дори и за неща, които в момента ви изглеждат съществени, но от дистанцията на времето са маловажни. Bзeмaтe ли всичко пpиcъpцe, то така стимулирате трайно натрупване на негативна енергия, което бързо ви отдалечава от лелеяното щастие! Помнете шопската поговорка „Оти да се косим, като ке ми мине…“
4. Не бъдете консервативни, ръководейки се единствено от определени правила – това „рамкиране“ на поведението ви не може да кореспондира с истинското житейско щастие! Оставете конкретните стереотипи, защото нещата около вас се променят постоянно, често разнопосочно, и само ако сте разкрепостени и със свободен дух може да постигнете желаното щастие!

5. He се връщайте наново и наново в миналото си, за да се укорявате или да се срамувате за допуснати грешки и неосъществени планове – това ви прави нещастни! Дори позитивните спомени не са ви от полза – те будят носталгия по безвъзвратно отминали щастливи периоди или отделни събития или случки от живота ви! Оставете спомените и се настроите позитивно към това, което ви очаква днес и утре!

6. За да сте щастливи, не категоризирайте нещата с максимата черно/бели. Трябва не само да сте осъзнали, но и да сте възприели, че всичко е относително; такава концепция изключва да разделяте хорските постъпки на добронамерени и злонамерени.

Това, което днес или съотнесено към друго подобно нещо ви се струва, че гравитира към „лошото“, при други обстоятелства или гледано под друг ъгъл ще изглежда положително! В тази връзка, примирете се, че партньорът в живота ви не е идеален и правете нужните допустими компромиси. Не очаквайте, че ще се установите на идеалната работа – там винаги могат да изникнат обстоятелства, които да вгорчат живота ви.

7. Бъдете дейни, за да сте щастливи! Бездействието рано или късно ще доведе до апатия и безразличие и животът ще започне да ви изглежда скучен и безсмислен – така щастието ще се отдалечава бързо от вас! Но което е по-важно, с бездействие рискувате да пропуснете шанса си за развитие в дадена област; помнете, че „птичето каца веднъж на рамото ви“ – не чакайте да отлети, защото това ще е безвъзвратно! Затова загърбете негативните помисли и лошото настроение – това ви демобилизира и ви прави слаби и безпомощни да приемете житейските предизвикателства.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тези две дупчици на гърба са много специални, защото имат специално предназначение
Next: 20 неща, които порасналите деца на 90-те няма да забравят за цял живот

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.