Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вахиде Перчин за коварната болест, развода и това да играе с истинската си дъщеря в сериала Майка
  • Новини

Вахиде Перчин за коварната болест, развода и това да играе с истинската си дъщеря в сериала Майка

Иван Димитров Пешев март 12, 2023
vahhdiasidkasdoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Вахиде Перчин е турска актриса. Най-известната ѝ роля сред българската публика е на Зехра Йълмаз в сериала „Огледален свят“

Ранен живот
Вахиде Перчин е родена на 13-и юни 1965-а в Измир, Турция. Произлиза от семейство на гръцки емигранти.

Баща ѝ е шофьор на камион, а майка ѝ е домакиня. Учи графичен дизайн в гимназията, а след това във Факултета по икономика. Учи в училището за изящни изкуства, като преминава всичките девет изпита и завършва като най-добрата студентка. Премества се в Анкара, след като завършва училище. По-късно приема предложение от Държавния театър и се премества в Адана.

Кариера
През 2003-а г. Вахиде започва телевизионната си кариера с ролята на Сузан Козан в сериала „Истанбулска приказка“. Семейството на Перчин се премества в Истанбул, а след това тя получава ролята на Фулия в „Любов извън закона“. През 2006-а участва във филма „Първа любов“ заедно с Четин Текиндор

. През 2007-а печели наградата „Златна топка“ за най-добра актриса за представянето си във филма. От 2007-а до 2010-а оглавява сериала „Да върнеш времето назад“ в ролята на Зейнеп Еилмез.

През 2010-а се включва във филма „Зефир“. Кино проекетът е избран за 47-я „Голдън Ориндж“ филмов фестивал и за 35-я филмов фестивал в Торонто. През 2011-а Вахиде участва в главната роля на Зехра Йълмаз в сериала „Огледален свят. Напуска след няколко епизода от втори сезон поради здравословни причини.

През 2012-а участва в сериала „Здравей, живот“, който е базиран на американския „Лична практика“. Поделя главната роля с Йеткин Дикинджилер, Седа Гювен, Нихан Бюуюкаач, Ясемин Санино и Мелике Гюнер. Поредицата приключва след 13 епизода. Перчин участва в сериала „Великолепният век“ в ролята на остарялата Хюррем Султан. През 2016-а двете с дъщеря ѝ Ализе си партнират заедно в сериала „Майка“. Вахиде играе ролята на Гьонюл, а Ализе – тази на Гамзе.

В момента Вахиде оглавява супер успешния сериал „Имало едно време в Чукурова“, който чупи рейтинги всяка седмица в Турция.

Личен живот
През 1991-а Вахиде се омъжва за актьора Алтан Гьордюм. Детето им се ражда през 1994-а и се казва Ализе. Двамата се развеждат през 2013-а.

През 2011-а Перчин е диагностицирана с рак на гърдата. След напускането на „Огледален свят“ започва да се бори с болестта с подкрепата на семейството и приятелите си. Вахиде се справя с болестта и продължава кариерата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жената на Благой Георгиев: Писна ми!
Next: Тази СНИМКА е сензацията на деня, цяла България я гледа

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.