Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж спечели 132 млн. от лотарията, но не можа да изтегли парите
  • Новини

Мъж спечели 132 млн. от лотарията, но не можа да изтегли парите

Иван Димитров Пешев март 13, 2023
zmamsdmaskhasodkas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Жител на Обединеното кралство пропусна джакпот от £3 милиона поради факта, че загуби печелившия си билет от лотарията.

Това се случило през далечната 2001 г., когато Мартин Тото бил на 25 години. Мъжът и съпругата му Кей пренебрегнали факта, че са спечелили огромна сума пари в продължение на шест месеца.

 

По-късно англичанинът все пак разбрал за победата си, но се натъкнал на проблем. Той загубил оригиналния билет, но имал доказателство за покупка от местен магазин Londis, съобщава The Sun.

 

След това Мартин прекарал месец и половина в напрежение в очакване на решение дали неговата печалба от £3,011,065 е валидна. За съжаление на него и съпругата му, организаторът на лотарията Камелот отказа да изплати наградата по технически причини. Мъжът не е регистрирал загубата на печелившия си билет в рамките на 30 дни.

 

„Загубата на тези пари беше мъчение. За дълго време загубих представа кой съм и в какво вярвам“, каза Мартин.

 

Ситуацията сериозно засегна брака на Мартин и Кей и в крайна сметка те се разделиха. Снимка: Рекс

 

Човекът планирал да напусне, да си купи имение и да пътува по света, но всичко това не беше предопределено да се сбъдне поради една грешка. Той се опитал да обжалва решението на лотарията, като се свързал с няколко адвокати, но те му казаха, че не могат да направят нищо. Тази ситуация сериозно засегнала брака на Мартин и Кей и те се разделиха.

 

Жената успяла да приеме загубата на пари и да продължи напред, но Мартин бил обсебен от търсенето на справедливост. В крайна сметка той напуснал работата си, написал книга за лошия си опит и се преместил в Нешвил, Тенеси, където срещнал американка на име Таня. Става член на християнски култ, който по-късно напуска, защото не може да получи постоянно американско гражданство. От всички членове на култа се изисквало да дават 10% от приходите си на анонимен лидер.

 

 

В момента мъжът работи като писател и самоук режисьор. Снимка: Рекс

 

В крайна сметка Мартин се завърнал в Англия сам и през 2009 г. публикува книгата си The Magic Six Numbers, която разказва историята на измислен кошмар от лотарията, който е преживял. В момента работи като писател и самоук режисьор.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Абитуриенти с вълнуваща покана към класната си за бала, но тя ги попари
Next: Самотен баща осиновил дете със синдром на Даун, отхвърлено от всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.