Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЗЛАТНАТА ПОРТА на желанията вече е отворена – пожелайте си бързо нещо, защото скоро ще се затвори отново!
  • Новини

ЗЛАТНАТА ПОРТА на желанията вече е отворена – пожелайте си бързо нещо, защото скоро ще се затвори отново!

Иван Димитров Пешев март 14, 2023
zastlastkasodakdasd.png

Едно уникално небесно явление ни дава шанс да сбъднем най-съкровените си желания във времевия прозорец 7-17 март 2023 г.

Т.нар. „ Врата на Пепеляшка “ се отвари на 7 март , точно в 14.40 часа.

Астрологичното явление се нарича така, защото дните са наситени с щастие, любов и сбъднати желания, а девойките могат да срещнат своя избраник и да се омъжат.

Интересното събитие се нарича още „ Златната порта “ и започва с настъпването на пълнолунието в знака Дева. Интересното е, че освен щастие и любов периодът ще е много силен и за развиване на всякакви таланти, свързани с обществената сфера и науките, обясниха астролози пред „Телеграф“.

Надежда

Най-широко отворена „Вратата на Пепеляшка“ ще бъде през първите десет дни от периода, което означава до 17 март. Пълнолунието ще подсили всички добри сили и така стремежите на хората ще се случват по-бързо.

Специалисти обясниха, че в човешкия живот подобни златни порти се отварят само три пъти. Ако човек улови момента, може да сбъдне и най-съкровените си планове, включително да се сгоди или направо ожени. Периодът носи и нови романтични връзки, разрешаване на проблеми в работата, както и много пътувания и развитие на бизнеса.

Числото

Пълнолунието в Дева пък ще ни донесе ред и спокойствие в действията. Интересното е, че това е съчетано с числото 7, което ще е водещо за периода. Енергиите ще бъдат изведени на най-високото ниво и всеки ще може да организира работата си по график с точност до минути.

Астролози съветват още да не бъдем твърде мнителни и нетърпеливи към другите. Периодът ще е подходящ за подредба на дома, за изхвърляне на ненужни вещи, които затлачват енергиите ви. Подходящо е да се започне и диета за отслабване. Не е препоръчително през пълнолунието да се караме с никого, тъй като после сдобряването ще отнеме повече време.

Спецове по нумерология съветват хората да си намислят желание, но то трябва да е максимално конкретно. Препоръчително е да се запише на лист и да се прочете на глас по време на настъпване на пълнолунието. Който пропусне 14.40 ч. или няма възможност, може да го направи вечерта, когато види луната.

Continue Reading

Previous: Жена с тъжни очи влязла в магазина и помолила собственика за храна
Next: Мъж се натъкна на несметно съкровище, копаейки кладенец в двора си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.