Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Природен лек за прочистване на черния дроб и червата
  • Новини

Природен лек за прочистване на черния дроб и червата

Иван Димитров Пешев март 15, 2023
leeekekdasodaksdlasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ще ви представим една рецепта с която ще прочистите черния си дроб и червата, и ще се отървете от постоянната умора.

Също така ще добавим още 2 стари и изпитани рецепти с които ще може да отслабнете бързо и то с помощта на продукти от природата.

 

Опитайте тази витаминна бомба, която прочиства черния дроб и червата.

Приготвя се много лесно и е много полезна за цялостното здраве.

Основата се състои от цвекло и няколко други съставки.

Можете да приготвите рецептата много просто, като следвате ръководство от YouTube канала Simple Food в края на статията.

Витаминна бомба

Имаме нужда от:

1 цвекло

1 морков

парче джинджифил

магданоз

3 доматчета

100 мл вода

Приготвяне:

Почистваме цвеклото и го нарязваме на кубчета.

Почистваме и моркова и го нарязваме на колелца.

Сложете двете съставки заедно в блендер.

Разбийте всичко, добавете около 30 ml вода и разбъркайте отново.

Почистете джинджифила, нарежете го и го добавете в блендера.

Добавяме и магданоза.

Накрая се добавят измитите и нарязани домати.

Добавят се останалите 70 мл вода и отново се разбърква до получаване на хомогенна смес.

След това прецеждаме сместа през гъста цедка.

Натискаме добре пулпата, за да получим възможно най-много сок.

Изсипете в чаша и витаминозната напитка е готова.

 

3 стари забравени рецепти, които също могат да ви помогнат да се прочистите и отслабнете!

Детокс чай

Имаме нужда от:

органичен лимон (или добре почистен лимон със сода бикарбонат)

10-15 г джинджифил

1/2 зелена ябълка

2 дафинови листа

1/2 ч. л. карамфил

700 мл вода

Приготвяне:

Ако нямаме органичен лимон, почистваме нормален лимон със сода за хляб и след това го потапяме във вода с чаена лъжичка сода за около 10 минути.

След това изплакнете с чиста вода.

Отрежете кората на лимона и го сложете в съд.

Добавете почистен и нарязан джинджифил.

Обелете зелената ябълка от сърцевината, измийте я и я нарежете на малки парченца.

Добавете я в съда заедно с дафиновия лист и карамфила и покрийте с вода.

Сложете на котлона и като заври варете още 5 минути.

Изключете котлона и налейте напитката в чаша.

Пием сутрин преди хранене.

 

Кафе с джинджифил за отслабване

Имаме нужда от:

3 супени лъжици разтворимо кафе

400 мл вода

1/4 ч. л. смлян джинджифил

Приготвяне:

Изсипете кафе в джезвето, напълнете го с вода и го поставете на котлона.

Загрейте, но не варете.

Прецедете в чаша, добавете малко мляко и накрая още малко смлян джинджифил.

Това е всичко!

Можете да намерите и трите рецепти в прикаченото видео.

 

Ако статията ви е харесала, може да ни последвате и споделите публикацията с приятелите си и вашето мнение (или опит) в коментарите!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На кой пръст трябва да носите пръстен, за да привлечете любов и богатство
Next: Може ли да носим дрехите и вещите на починал човек (и какво ще ни се случи, ако го правим)?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.