Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страхотен брокер от Варна загуби огромна сума в Стани богат
  • Новини

Страхотен брокер от Варна загуби огромна сума в Стани богат

Иван Димитров Пешев март 16, 2023
babasbasorraskdaisd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри: БТВ

Много силна игра направи тази вечер участник в „Стани богат“. Той бе представен като „гражданин на света“, роден във Варна. Причината е, че е живял в четири различни държави и е кръстосвал Карибско море. Галин Иванов е учил криминалистика, но в момента се занимава с недвижими имоти, разкри за него водещият Михаил Билалов.

 

Младият мъж стартира ударно като отговори с лекота на първите осем въпроса, без да ползва нито един от жокерите си. Нещо повече – той демонстрира широка обща култура, разсъждавайки и казвайки факти за всяко едно питанията.

 

На девети въпрос за 3000 лева обаче изпита първите си трудности. Той бе следният: „Кой е най-продаваният роман в историята с около 500 милиона продадени копия?“ – „Лолита“, „Малкият принц“, „Дон Кихот“ или „Сто години самота“?

 

„Наскоро четох кой е, но съм забравил. Колебая се между „Малкият принц“ и… „Дон Кихот“ не е“, каза Галин и реши да използва жокер. Водещият го посъветва да се обърне към публиката, но той не го послуша и реши да се обади на приятел. Ивайло Тодоров обаче не успя да му помогне и Иванов изгърмя и „Помощ от публиката“. Тя го насочи към „Дон Кихот“, което бе и верният отговор.

 

Варненецът реши да заключи като втора сигурна сумата от 5000 лева, а питането за нея бе: „Мярка за какво е персийският парасанг, срещащ се в съчиненията на Ксенофонт и Херодот?“ Опциите тук бяха Дължина, Тегло, Време и Площ. Участникът използва и третия си жокер – „50:50, а компютърът остави първите два отговора в играта. Галин посочи „А“ и това бе вярно.

 

Въпросът за 10 000 лева бе „Кой певец единствен печели в четири поредни години награда „Грами“ за най-добър рок изпълнител?“ Отговорите бяха Стинг, Лени Кравиц, Дейвид Боуи и Ози Озбърн. Нямайки какво да рискува варненецът посочи Лени Кравиц, тъй като слуша него и му е най-познат. Михаил Билалов го зарадва, че това е верният отговор.

 

Така Галин стигна до въпрос за 20 0000 лева: „На кого е принадлежала „треперещата ръка от Устър“? – „Английски драматург“, „Английски монах“, „Английски монарх“ или „Английски лекар“. Без да знае отговора Иванов каза, че е дошъл да рискува. Той се спря на монарх, но се оказа, че е монах и така вместо да стигне до въпрос за 30 000, той падна на 5000 лева, с които си тръгна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лечебните свойства на листата от лапад – за какво помагат?
Next: Предано куче спаси стопанина си, отведе полицаите до катастрофиралата му кола

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.