Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дядо на 105 години си излекува пердето на очиде с помоща на мед и вода
  • Новини

Дядо на 105 години си излекува пердето на очиде с помоща на мед и вода

Иван Димитров Пешев март 16, 2023
qddashasyoasglasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

105-годишният Георги Георгиев от с. Бенковски, който е най-възрастният в Пловдивския регион, вече вижда добре, след като успял да се отърве от перде с народна рецепта. Сам приложил лечението, което дало невероятен резултат.

„В 200 г вода се слага лъжичка разтопен мед. От сместа се гребва една капачка и се допира до окото“, обяснява дълголетникът. Той признава, че усещал болка, все едно му забивали иглички, но не се отказал.

Правел го вечер в продължение на 2 месеца и зрението му се засилило. Снаха му д-р Красимира Велева, която се грижи за дядото след смъртта на единствения му син, е удивена от ефекта.

„Преди 40 г. откриха на свекър ми катаракта. Не пожела да се оперира и реши да пробва с този лек. Сега гледа телевизия без очила. А според медицината би трябвало вече да е сляп“, казва лекарката.

По думите й бай Георги има проблеми само с коляното и кръвното. В последно време се оплаквал и от нарушен сън, затова си пийвал преди лягане половин чаша червено вино. Цигара не е докосвал цял живот.

В разрез със съветите за здравословно хранене ядял много сланина и тлъсто месо.

„Хубавата мръвка трябва „да се тресе“, категоричен е дълголетникът. От постните ястия предпочита доматена супа, която нарича „френковица“. Приготвял я е на фронта по време на Втората световна война, когато бил готвач.

„Често си я прави. Пържи си и яйца от домашните ни „весели кокошки“, както ги нарича. Обича простите манджи. Модерните пици и спагети не са му по вкуса“, разказва д-р Велева. Сутрин дядо Георгиев си хапвал попара с мляко или чай с мекици. Задължително ядял и един лимон. След това нахранвал кокошките и кучето и отивал на разходка из селото. Обяда пропускал.

Вечерял в 16 ч. и се изпъвал на леглото да гледа телевизия или четял вестник. Заспивал около 20 часа. Снаха му е впечатлена, че въпреки възрастта му й има завидна памет и си спомня с детайли случки от детството и войната.

„В него има живец и дух. Никога не мисли лошо. Прави планове догодина да си вземе овца и коза, да сади зеленчуци в двора.

Иска следващото лято да го заведем на Черно море, защото никога не го е виждал“, посочва д-р Велева. Дълголетникът си е наумил на 106-ия си рожден ден да събере цялата рода на курбан за здраве на всички. Бай Георги има двама внуци и четирима правнуци. Самият той е израснал в мнодетно семейство и цял живот е работил.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерт предсказа срив на цените на жилищата у нас през 2023 г, инвеститорите изтръпнаха
Next: Бащата на Сашко взе нелеко решение за сина си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.