Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави избесня! Ето за какво жестоко наказание се предложи заради песента за Лена
  • Новини

Слави избесня! Ето за какво жестоко наказание се предложи заради песента за Лена

Иван Димитров Пешев март 16, 2023
sssslsldaskdaisdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Съветът за електронни медии е вдигнал мерника на телевизията на лидера на „Има такъв народ“ Слави Трифонов заради песента за Лена Бориславова. Това съобщи самият Трифонов в профила си във Фейсбук.

Заради „нарушаване на добрите нрави“ 7/8 TV може да отнесе глоба в размер 3 до 20 хиляди лева, става ясно от думите му.

Ето какво написа Трифонов в профила си в социалната мрежа:

След Комисията по дискриминация и СЕМ се е заел да ни трича заради песничката за Лена.

Защо? Защото “Седем-осми Ти Ви” е пуснала въпросната песничка и е нарушила, цитирам – “добрите нрави”.

Не знам как така са нарушени добрите нрави с една песничка по мотиви от действителен случай, с действителни лица и събития в една ер би енд би квартира.

Ако питате мен, “добрите нрави” са нарушени от двамата герои в песничката. Защото семейните ценности и вярността към съпруга и годеник са част от добрите нрави. Поне в нашето общество. За Канада – не знам.

Та, СЕМ ще иска да наложи глоба на “Седем-осми Ти Ви” заради нарушаване на добрите нрави, в размер от 3 до 20 хиляди лева.

Защо? Защото гледаме от “грешния ъгъл”.

И представяте ли си какви сме грешници да гледаме от “грешния ъгъл”? Ще ни глобяват с до 20 хиляди лева. Спомням си, че имаше един швед, който нарита една камериерка в Слънчев бряг и съдът му наложи глоба от 4500 лева. Която той даже и не плати. Явно за СЕМ ние сме по-големи престъпници и от тоя швед.

Джендър активистка предизвика производство за дискриминация срещу Слави заради „Песен за Лена“

Вече почва да ми писва от целия тоя фарс с тая песничка. Затова вече в главата ми се върти следната идея – да поканим СЕМ, Комисията по дискриминация, “Българския център за джендър изследвания”, от чийто представител е пусната жалбата срещу нас в Комисията по дискриминация, да застанем със сценаристите пред тях на площада и да бъдем публично линчувани. С камъни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млада поп фолк певица е открита мъртва в Пловдив
Next: Всеки вторник този човек обядваше с бездомна жена. На една среща тя му каза нещо, което промени живота му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.