Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Участничка от Добрич направи феноменална игра в Стани богат
  • Новини

Участничка от Добрич направи феноменална игра в Стани богат

Иван Димитров Пешев март 18, 2023
dasdasobasidkasdos.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри: БТВ

Участничка от Добрич направи изключителна игра в „Стани богат“ и си тръгна със сериозна сума пари от предаването за знания.

Иваничка Иванова е от Добрич, завършила е европеистика и има афинитет към езиците. Михаил Билалов разкри, че е превъртяла онлайн версията на „Стани Богат“ на турски. Сега работи като компютърен анализатор.

В началото тя разкри, че по пътя от Добрич е имала перипетии: „Малко преживявания и препятствия имахме по пътя. Около 50-60 километра преди София спукахме гърне и се наложи да търсим спешен ремонт. Спасиха ни във Вакарел“, разказа тя.

Иваничка мина с лекота през въпросите за първа сигурна сума, а следващият бе „Коя от думите е наименование на вид горски почви?“ Опциите бяха канелени, шекерени, захарни и лимонени. Тя посочи „А“ и това бе верният отговор.

При следващото питане тя ползва и първия си жокер. „Шофирането под въздействие на алкохол над минимална граница от колко промила предвижда затвор от 1 до 3 години?“ – 0,5, 0,8, 1,2, 2,0? Иванова помоли компютъра да елиминира два грешни отговора. На таблото останаха последните два, а тя заложи на 1,2, което я изкачи нагоре.

Следващият въпрос бе: „Срещу коя от държавите воюва България през Първата световна война?“ – Германската империя, Австро-Унгария, Османска империя или Руска империя. Участничката се обади на приятел, който не успя да й помогне, а тя посочи Руска империя, което я прати напред в играта.

Питането за 3000 лева бе: „Към кого се обръща наземния контрол в легендарната песен на Дейвид Боуи „Space Oddity“? – Адмирал Нелсън, Майор Том, Генерал Джери или Редник Райън. Иваничка с радост обяви, че слуша този изпълнител и без да се колебае посочи Майор Том. Това я прати на въпрос за 5000 лева, които тя отказа да заключи като втора сигурна сума.

„Кой американски филм е адаптация на научно-фантастичния роман на Филип Дик „Сънуват ли андроидите електрически овце“? – „Дюн“, „Завръщане в бъдещето“, „Апокалипсис сега“ или „Блейд Рънър“, я попита Билалов. Иваничка отново се оказа подготвена, като призна, че от ранна детска възраст чете фантастика. Тя категорично посочи отговор D и той се оказа верен.

Участничката заключи 10 000 лева като втора сигурна сума. „Какво представлява произхождащият от Филипините животински вид карабао?“ – Птица, Бивол, Змия или Маймуна? Тя използва и последния си жокер „Помощ от публиката“. Аудиторията даде 48 процента на бивол. Иваничка се довери й така си гарантира сигурни 10 000 лева.

Така тя стигна до 12-и въпрос: „Според едно от най-разпространените тълкувания какво означава името на държавата Малдиви?“ – Огърлица от острови, Прозрачна вода, Пристан сред палмите или Безкраен плаж? Добричлийката посочи „Прозрачна вода“, но се оказа, че вярно тук е „Огърлица от острови“ и тя си тръгна с най-ниската петцифрена сума.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Александър е загинал след купон за новата си работа
Next: Как съдбата предупреждава за опасност: Седем сигнала, които не трябва да пропускате

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.