Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учителката, която прочу Чепинци: Гоня ученици без учебник и прибирам телефони
  • Новини

Учителката, която прочу Чепинци: Гоня ученици без учебник и прибирам телефони

Иван Димитров Пешев март 19, 2023
auasjasfasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

“При мен дисциплината в час е основно изискване към учениците. В началото на часа всички мобилни телефони са на бюрото ми.

Без учебник и тетрадка никой не си позволява да влиза в час. Успявам още с първите 5 мин да ги заинтригувам и децата свършват часа с почти научени уроци. Стремя се да преподавам на разбираем език за тях.

В днешно време учениците четат все по-малко. Въпреки навлизането на технологиите учителят става все по-важен. Затова се стремя да завладея учениците с интересен начин на поднасяне на материала”.

Така накратко учителката по биология Даниела Куцева от средното училище „Христо Ботев” в Чепинци обяснява пред „24 часа” как е успяла да подготви десет отличници за втората матура, която е по желание. Със среден успех 5,66 училището от родопското село се нареди на трето място в страната, което предизвика огромен интерес към преподавателката, която ще бъде наградена с финансов бонус от просветното министерство.

“Тук, на село, никой не знае какво са частни уроци, не ходят и в големия град – просто нямат пари и учат”, обяснява биоложката.

Според Куцева не на последно място са и запазените морални ценности в района, където живеят предимно българомохамедани. “Учителите сме на почит и сме уважавани. Родителите на децата ни имат доверие. В училището, в което преподавам, моите учители по български и литература и по математика са все още учители и аз изпитвам респект към тях. Така е и с по-младите, които аз съм ги учила”, казва тя.

През последната година-две в нейния кабинет има нови микроскопи и мултимедия. Ползва се и в кабинета по химия, където учениците имат също високи резултати. “Още в V клас ги поех научени и добре мотивирани, останалото е постоянство и дисциплина”, добавя Куцева.

Зрелостниците в Чепинци тази година са общо 26, от тях 22 са държали втора матура по биология и здравно образование. Куцева, която има 23 г. учителски стаж, е направила две пробни матури през годината с възпитаниците си. Тя непрестанно им дава консултации и ги мотивира да учат биология. 26-мата зрелостници са се явили на областната олимпиада по биология, като 9 от тях са стигнали до националния кръг. Сега много от тях ще кандидатстват медицина или друга специалност, която изисква приемен изпит по биология.

“Ако се провери в министерството назад във времето, ще се види, че този успех на нашите зрелостници не е случаен. Защото това е плод на много години работа и успехът има традиции.

Преди 8 г. тези деца са се явявали на външно оценяване и тогава бяхме първи в областта, а Смолян беше първенец на национално ниво. Биологията е предпочитан предмет от няколко години за втора матура, може да се каже, че от 10-ина години започна този интерес за кандидатстване в медицински специалности.

Завършили нашето училище вече са лекари – в МВР болницата в София, в смолянската болница имаме 2 медицински сестри, 2 лекарки и една кинезитерапевтка. В момента имаме 8 студенти в медицински специалности – лекари, фармацевти, медицински сестри”, казва директорът на училището в Чепинци Манчо Трампов.

“При нас ангажираността на училището е да даде правилния избор, казваме им нишите, където могат да се реализират. Постоянно се тръби, че има глад за медицински кадри в страната, защото много заминават за чужбина. От друга страна, анализите, показват, че икономисти, юристи не се търсят.

И медицината е логичен избор. Явно и учителят е успешен. Много държи на работата си, тя следи изявите на децата си и след като завършат. Отличните им резултати, които показват тук, се препокриват с оценките им след това, същите отлични резултати постигат и на кандидатстудентските изпити в медицинските университети.

Може да е интересно в страната, че сме първенци пред големи градове, но когато се разчупи този стереотип, за мен е радващо, защото не отстъпваме в обучението по отделните предмети.

Базата ни е перфектна, имаме амбицирани и послушни деца и добри учители. Вярно, имаме само една паралелка XII клас и доста време не сме имали чак такъв отличен успех. От този випуск ученичка се класира още в X клас на национално ниво на олимпиадата по биология.

С този випуск работихме по един проект, по който бяха включени 4 деца за допълнителна подготовка за олимпиади. Затова не е случайно, че са отличници. Една от зрелостничките –Исмегюл Хаджиеминова, вече е приета в медицински университет в Глазгоу, Англия, и усилено се подготвя с учебници на английски език”, казва Трампов.

Той се гордее също, че момиче, завършило миналата година училището в Чепинци и след това Медицински университет, е отворило своя аптека в Рудозем. По български език и литература (БЕЛ) успехът на училище “Христо Ботев” също е по-висок от средния за страната – 4,30. Нормално е представянето на втората матура, която е по желание на ученика, да е по-добро от това по БЕЛ. Децата ни обаче са мотивирани и имат ясна представа какво бъдеще искат, казва Трампов, който вече 19 години е директор на училището.

“Не съм изненадана, очаквах такива резултати. На нито едно дете не съм отказала допълнителни консултации през годината. Успеваемостта е висока и след това, много деца вече учат медицина, стоматология, фармация или кинезитерапия”, разказва Куцева. Тя се чувства най-щастлива в края на приемните изпити за университетите, когато се чува с учениците си и един по един ѝ съобщават, че са приети.

Нейни ученици през годините са лекари, които работят в София, в Смолян, в рудоземската болница. Освен Исмегюл Хаджиеминова още едно от децата в Чепинци чака потвърждение също да учи в Шотландия.

“Успехите се дължат на добрата образователна основа в училището, където родители, учители и обикновени хора са ангажирани както в проблемите, така и в постиженията на учениците.

В беден район, където работните места са ограничени, учениците осъзнават, че за да се реализират успешно в живота, е нужно да са образовани”, казва Куцева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Индийското момче пророк вещае нови беди за хората, от юли до август ще има нещо много сериозно
Next: Бременна жена и изоставена бременна котка раждат по едно и също време

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.