Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фолкпевецът Меди вбеси продуцентите на Ергенът 2, каза името на победителката пред пълно заведение с хора
  • Новини

Фолкпевецът Меди вбеси продуцентите на Ергенът 2, каза името на победителката пред пълно заведение с хора

Иван Димитров Пешев март 19, 2023
meddidaskdaskdoasidas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нашумялият фолкпевец Мемед О. Гогов – Меди направи изключително любопитно и актуално разкритие за всички фенове на тв риалитито „Ергенът 2“.

 

В пълно със заведение хора Меди докато пее един от най-големите си хитове „Мария“ се заигра с участничката във формата Айлин.

„Айлин от „Ергенът“, да казвам ли, че си победителка или не“, бяха думите на певеца, а игриво Айлин му направи знак с пръстче да си мълчи и продължи да си танцува под звуците от музиката на Меди.

 

Въпросното видео се появи в Инстаграм профила на самата Айлин и бе разпространено и в други социални мрежи.

Пианистът Евгени избра да заведе бойната красавица Айлин на водно приключение с делфини. Романтичен жест и страстна целувка беляза първата им индивидуалната среща в риалитито.

Още за Ергенът:

Мистериозно писмо уж писано от Валерия подпали страстите около „Ергенът“. Втори ден мрежата ври и кипи кой е авторът на крайно красивия и романтичен текст. Зрителите са категорични, че той не отговаря на стила и изказа на Валерия.

Затова мнозина смятат, че писмото е уловка и дори измама.

В епизода с писмото, с което Валерия се опита да си върне поувехналите чувства на Евгени, зрителите на „Ергенът“ не видяха изблик на искрени емоции, а нещо съвсем различно.

Доста от феновете изобщо не допускат, че е възможно Валерия да е написала нещо толкова романтично, особено ако се съди по тона, с който хока противничките си. Някои отиват е една крачка по-напред и сочат автора – певицата, писател и дизайнер Ваня Щерева. Както е известно, тя участва в продукцията, макар и да казва точно как.

На практика няма риалити, което да не е обвинявано, че манипулира участниците и създава изкуствено уж естествени обрати. Със сигурност сценаристите имат много отговорна роля в подобни предавания, но понеже тя не е съвсем ясна на аудиторията, винаги остава място за спекулации, пише vihrogon.bg.

И такива не липсват в коментарите във Фейсбук:„Чудесно писмо! Поздравления за сценаристите! Не ми се вярва писмото да е писано от Валерия. Такава злобарка няма как да напише такова писмо. Все повече я ненавиждам с всяка нейна изява с цел да се хареса на Ергенът“.

„Това писмо е много романтично. Е, възможно е да е подготвено от самата Ваня Щерева, за която казват, че е в екипа по такива задачи. Досега не съм чула Валерия да се изказва по този начин. Но, независимо кой го е писал, писмото наистина е хубаво. Малко е неадекватно към истината за ситуацията, обаче. Никъде не се споменава колко е разочарована, объркана, несигурна и ревнува…“

„Не мисля, че Валерия има умствения капацитет да напише подобни смислени редове, след като на коментарите си личи какъв език има“.

Тук всъщност идва и най-сериозният въпрос. Писмото видимо промени поведението на Евгени или както написа един коментатор в социалната мрежа: „На Ергени все едно му съобщиха, че Германия е нападнала СССР…“

Ако именно писмото стане причина той да промени поведението си, съмненията, че предаването е „нагласено“ само ще се засилят. Това със сигурност ще се отрази и на броя на зрителите, и на начина, по който те гледат „Ергенът“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изповед на една отчаяна съпруга: Съпругът ми изневерява с братовчедка ми, а аз не знам какво да правя
Next: Тома Здравков: Добре де ще Ви кажа цялата истина за отношенията ми с Диана Димитрова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.