Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако отидете да посетите роднините си на гробището: 4 забрани, които не трябва да се нарушават
  • Новини

Ако отидете да посетите роднините си на гробището: 4 забрани, които не трябва да се нарушават

Иван Димитров Пешев март 19, 2023
grrrobishta.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ако отидете да посетите роднините си на гробището има 4 забрани, които не трябва да се нарушават, за да не привлечете нещастие и болести.

Много хора често посещават гробището, за да изкажат уважението си към онези, които вече не са живи. Но знаете ли как да излезете оттам правилно, така че неприятностите и здравословните проблеми да не ви следват по петите? Има четири забрани, които са известни само на малцина. И така, какво бива да правите, когато напускате гробището?

Не казвайте сбогом

Отивайки на гроба на любим човек, много хора го поздравяват, а когато си тръгват, се сбогуват с него, сякаш е жив. Езотериците обаче казват, че не бива да го правите.

Пристигайки на гробището, вместо „Здравей!“ по-добре е да пожелаете мир в небесното царство на любимия си човек. Още по-лошо е да се сбогувате с него като с жив, когато си тръгвате.

Вместо „Сбогом!“ по-добре кажете: „Не идвай при мен – аз сам/а ще дойда при теб.“ В противен случай неживата енергия може да последва живия човек, да го разболее или да нанесе други вреви.

Вървете, без да поглеждате назад

Напускайки гробището, в никакъв случай не трябва да се обръщате, каквото и да се случи. Гледайте напред, право напред. В противен случай очаквайте провали и здравословни проблеми – това отдавна е тествано дори от най-непоклатимите скептици.

Всяко гробище е не само място, където са погребани нечии роднини и приятели, на територията му постоянно се провеждат различни ритуали и церемонии, там действат магьосници от различни нива. Ето защо не е изненадващо, че много мистериозни неща се случват често на такива места.

Когато излизате от гробището, не се обръщайте, дори ако някой ви повика по име.

Ако изпуснете нещо – оставете го там

Категорично се забранява вдигането на вещи, които са били на територията на гробищата. Особено опасно е да носите намерените там неща в къщата си, защото това може да е нещо, направена от магьосник. На външен вид това обикновено е скъпо, много изкушаващо нещо, но ако вземете със себе си, ще създаде много проблеми.

А какво ще стане, ако, напускайки гробището, случайно сте изпуснали лична вещ с на земята? По-добре е да я оставите да си седи там, за да не привлече отрицателна енергия към вас. Особено, ако не е нещо важно. По принцип не носете важни и скъпи неща със себе си на гробището.

Не се прибирайте директно вкъщи

Напускайки гробището, не бързайте веднага да се приберете вкъщи. Най-добре е да планирате маршрута си така, че да минава през място, където има голяма тълпа от хора, например през голям магазин. Вашата задача е да не смесвате неживата енергия с живата.

Много езотерици също съветват да напуснете гробището по път, различен от този, по който сте стигнали там.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спасете човешки живот: Древен китайски трик връща хората след инсулт!
Next: Баба ми винаги ме наричаше чужд човек, а не свой. Израснах и станах богат. Един ден тя дойде в работата ми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.