Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хилда Казасян: Когато Чочо ми поиска ръката, татко каза: Взимай я бързо
  • Новини

Хилда Казасян: Когато Чочо ми поиска ръката, татко каза: Взимай я бързо

Иван Димитров Пешев март 20, 2023
hkazaasssqn.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Хилда Казасян обикновено показва всичко, което мисли, защото на лицето й се
изписва цялата палитра от емоции. Тя не е от хората, които дават често интервюта,
не е и от тези, които се забъркват в скандали.

 

Позитивна е и се усмихва дори на
хората, които реагират с лошо. Определя позитивността си като наследствена черта.
В едно от най-откровените си интервюта Хилда разкрива душата си и споделя част
от болката по бившия си съпруг Чочо Попйорданов.

– Веднъж нарекохте Вили Казасян „моят ангел-хранител, който бди над мен”…

– Абсолютно съм убедена! Сигурна съм, че бди над мен. Той с цялата си сила и
всичко, което притежаваше в себе си, беше и един много притеснителен човек. И
само и само да не си помислят хората, че го прави подчертано и само за мен, не
ми е помагал толкова приживе, колкото когато ми помага отгоре. И наистина – от
момента, в който си отиде,

аз усещам някаква невидима ръка. Казвам го съвсем сериозно!

И ми помага нещата да ми се случват по най-добрия за мен начин.

 

– Колко голямо предизвикателство се оказа шоуто „Като две капки вода” за вас?

– Ако трябва да бъда максимално честна, ще кажа, че аз в началото подходих с
голям страх към този проект. Казах си: „Господи, как ще оценявам тези талантливи,
фантастични хора, които освен всичко останало са и мои приятели?!”. И в началото
ми беше направо изключително трудно. И продължава да ми е трудно. Това, което
правят тези хора, е неимоверно трудно. Страшно е трудно да дадеш тези точки и
когато дойде този момент,

направо ми иде да се гръмна

(смее се).

– И съвсем скоро ви се наложи да излезете и да журирате в ефир с огромна болка
в душата – заради смъртта на Чочо Попйорданов.. Нещо, което за мнозина все още
продължава да звучи нереално…

– Да… така е. Просто не ме питайте какво ми костваше това! И сте права – наистина
не звучи реално. И вероятно това е спасителното в случая. Че аз самата, по сто
пъти на ден, сещайки се, някак ми изглежда нереално… И вероятно това ме спасява
да го осъзная.

– Когато се случи нелепият инцидент, се появи една ваша реплика, която обиколи
цялото интернет пространство: „Свързани са ни душите кармично”…

– Не съм го казвала, но аз наистина го мисля по този начин. С Чочо сме страшно
близки – точно като брат и сестра. Не знам… сигурно е кармично, въпреки че точно
тази реплика не съм я казвала. През целия си живот съм го чувствала

като един от най-близките си хора

Ние с него просто сме една и съща кръвна група. И няма абсолютно никакво значение
дали си мъж и жена, дали си приятел, и т.н. Има такива хора, с които се получава
подобна връзка и Чочо е един от тях.

– В едно интервю споделяте, че когато Чочо е поискал ръката ви от баща ви, той
му е отвърнал с: „Взимай я бързо”…

– (смее се) Да, такива си бяха техните взаимоотношения. Всичкото това, разбира се, е казано
в кръга на шегата. Въпреки че точно така му беше казал татко. Това си е маниер
на общуване, чувство за хумор. И всъщност всичко в моето семейство винаги е ставало
по този лек и приятен начин.

„Когато живееш толкова дейно, когато си толкова жив сетивно и емоционално, колкото
е Чочо Попйорданов, и когато си талантлив като него, е много трудно да живееш
другояче освен на ръба като него – през цялото време. Това е може би най-живият
човек, когото познавам, затова все още не мога да приема това, което се е случило”,
казва още Хилда Казасян.

– Има ли неизказани думи в живота ви досега?

– Не, няма. За моя огромна радост. От много малка съм се научила да казвам „Обичам
те” и да знам, че е адски важно да го казваш непрекъснато. И че е страшно важно
да изразяваш обичта – независимо дали е твоето детенце, майка ти, татко ти, мъжът
ти или бившият ти мъж… И съм чиста пред себе си, защото не съм спестила нито
едно от чувствата, които съм имала към никого.

 

Което ме прави и спокойна, особено
когато се разделиш с някого. Защото иначе сигурно би се чувствал неспокоен…
Винаги всичко, което съм чувствала, съм го казвала, изричала съм го на глас. Нямам
страха от това да кажа на някого колко го обичам и колко държа на него.

– Вашата дъщеричка Надежда-Мари вашите стъпки в музиката ли следва?

– Ааа, ще видим (смее се). Казвала съм неведнъж, че няма нищо по-лошо от посредствения музикант или артист.
И затова много исках да съм абсолютно убедена в нейния талант, за да я поощря
да се занимава с тази работа. Убедих се, че тя има наистина голям талант. И единственото,
което прави сега, е да ходи на уроци по пиано и солфеж, и, ако й харесва – да
се занимава с това. А ако не й харесва – да не го прави. Тя сама ще реши.

– Преди време си спомням, че бяхте споделила, че не виждате бъдеще за дъщеря
си в България. Още ли мислите по този начин?

 

– Това го казах наистина преди доста време, а сега го казвам с трикратна сила
– след последните избори. Всъщност ако сега бях с примерно 15 години по-млада,
със сигурност след тези избори

щях да напусна и аз тази държава

Но тъй като тук съм се захванала с наистина много неща, не мога току-така да
зарежа всичко и да тръгна. Но си мисля, че нейното бъдеще – за огромно съжаление
– трябва да бъде извън България. И това го казвам с наистина огромно съжаление
и болка.

– Мислила ли сте сериозно да напускате България преди години?

– О, да, да! Даже съм живяла в чужбина. Имала съм фантастични предложения и възможности
да остана, но аз съм доста свързана с близките си, с приятелите си, с роднините
си, и не съм намирала смисъл да съм някъде без тях. Но не знаех, че толкова трагично
ще е положението тук. Ако знаех колко ще е страшно и трагично, наистина щях да
поема този риск…

Едно интервю на Анелия ПОПОВА

 

Младостта, а не Йоана Буковска, разделя Хилда и Чочо!

 

 

„Разделихме се просто защото се бяхме срещнали много рано… Бях на 22 години.
Разделихме се, защото бяхме по-скоро приятели – брат и сестра, отколкото съпруг
и съпруга. Но не е имало нито един момент, нито една секунда от нашия живот и
тогава, и след като се разделихме, в която да сме спрели да бъдем приятели…

Ние не сме си повишили нито веднъж тон даже. Нещо, което може и да звучи невероятно,
но го казвам със сърцето си.. Нашите отношения бяха поразвалени преди това. И
затова връзката му с Йоана бе последица от проблемите между нас двамата. Това
бе поводът, но в никакъв случай и причината.

Причината бе, че адски много си приличахме.
Бяхме много малки, в професионален план тепърва се струпваха страшно много неща
върху главите ни, които не можехме да понесем.

 

И тогава е много трудно да останеш
изряден в отношенията с човека до теб. Особено когато не си достатъчно пораснал,
за да ги приемеш”, казва Хилда Казасян по темата за раздялата си с Чочо Попйорданов.
Факт е, че двамата нито веднъж не са казали и една лоша дума в медиите един за
друг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 5-годишно момче извади сестра си през горящ прозорец и се върна да спаси кучето
Next: Преди 12 години го намериха умиращ от глад и заключен на тавана – ето как изглежда днес

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.