Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сензация: От времето на хан Аспарух не се е случвало такова икономическо чудо в България
  • Новини

Сензация: От времето на хан Аспарух не се е случвало такова икономическо чудо в България

Иван Димитров Пешев март 22, 2023
sezsndnasndasicaskdasoi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„България закъсня с десетилетие да влезе в Еврозоната заради „моткане“ – това заяви бившият вицепремиер и министър на икономиката Николай Василев.

Той изтъкна, че България може да бъде приета в Клуба на богатите още на 1 януари 2024. За 20 години Василев не е чул да има някаква кампания за приемането на еврото.

 

„Имаше съвсем кратки периоди, в които правителството на Бойко Борисов е говорило за ползите от приемането на еврото“, заяви Николай Василев в сутрешния блок на bTV.

По отношение на високата инфлация у нас Василев добави, че държавата е с най-добрите икономически показатели в своята история от хан Аспарух досега.

„Няма никакви кризи – в България няма война, няма рецесия, няма пандемия, няма бежанска вълна от Югоизток, няма нашествие на извънземни. Защо в тези златни години политиците искат да има много проценти дефицит?“, недоумява бившият вицепремиер.

Той няма упреци към служебния финансов министър Росица Велкова.

„Ако нямаме редовни правителства, ситуацията ще става по-лоша. Ако отново ще влезем в избори, които отново ще родят нищо – ползва от това няма“, обясни Василев.

Той не вижда проблем със стария бюджет, но „животът показва, че служебното правителство не може да има дългосрочни стратегии и нямат визия за нито един сектор на държавата“.

„Нацията има големи проблеми, с които никой не се занимава“, посочи Николай Василев.

По думите му за никакво замразяване на доходите не може да се говори.

„Всяка година средни, минимални доходи и пенсии се качват, а думите като замразяване нямат никакво основание. Бих забранил две думи – едната е дефицит, а другата актуализация“, изтъкна Николай Василев.

Той добави, че 50% инфлацията е привнесена, а другите 50% е заради помпането на доходите, което води до по-голяма инфлация.

„Таван на надценката няма да проработи, което ще доведе до дефицити и черен пазар“, смята Василев.

Той не знае какво значи спекула в България при положение, че няма такава. Василев е против и вдигането на данъците. 

„Сега идеята е да се накажат всички фирми. Бизнесът не протестираше срещу погрешната политика, но бе въпрос на време да му се вдигнат данъците“, отбеляза Василев, който би предложил 5% ДДС на международния туризъм.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Буквално ни променя! Ето какво се случва с мозъка и тялото ви, когато мечтаете за богатство
Next: Молитва към Господ, която да ти помага в трудни моменти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.