Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво стана с чичо Митко от Ямбол, спечелил 12 милиона от лотарията на Божков
  • Новини

Какво стана с чичо Митко от Ямбол, спечелил 12 милиона от лотарията на Божков

Иван Димитров Пешев март 22, 2023
cashasudasdlasdasp.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Отначало той помислил, че става въпрос за 12 хиляди и после не вярвал на очите си

През 2017 година билетите от Националната лотария на Васил Божков се харчат като топъл хляб. Милиардерът е измислил много находчиво името на хазартната игра, създавайки чувството, че това е нова версия на някогашната държавна лотария, която даваше апартамент в София плюс лека кола „Волга“ – абсолютен връх на социалистическата представа за богатство и разкош.

Привлечени от мечтата да станат милионери в един миг, хиляди българи купуват билетите на Божков. Всеки ден лавките на бъдещия му враг Делян Пеевски и другите обекти продават по 500 000 билета.

И изведнъж един обикновен човек – 66-годишния Димитър Митев от Ямбол печели не един и два, а цели 12 милиона лева. По това време той е шофьор на камион и не може да повярва на случилото се.

„Това са много пари. Не е хубаво толкова много пари да има човек. Ние сме обикновени хора, не сме бизнесмени или търговци, не знаем какво да правим с толкова много пари“, разказваше тогава най-новият български милионер, припомня socbg.com.

„Ще продължа да работя. Ще бъда при хората, при приятелите, ще си работя на камиона. Но ще си почивам повече. Досега не си почивахме, пък и нямаше пари за почивки. Досега си мислех, че съм карък. Още не вярвам, че съм спечелил толкова много пари. Не съм на себе си“, казваше Димитър.

Първоначално мислел, че е спечелил 12 хил. лв. „Желая да съм жив и здрав, и да не остарявам, за да мога да си изхарча парите“, шегуваше се той.

Димитър си бе избрал да получава по половин милион годишно в продължение на 20 г., вместо да вземе цялата сума. Казваше, че изпитва страх заради печалбата: „В България няма нищо сигурно“. И се оказа жив пророк на самия себе си. Преди 4 години Националната лотария на Васил Божков приключи. Той избяга за Дубай, а държавата започна да го преследва.

Както е известно, след краха на някога най-богатия българин, никой от печелившите не е взел и лев от полагащото му се и едва ли някога ще вземе.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Надскочи bTV! Позлатиха красивата д-р Неделя Щонова
Next: Иван отмени сватбата си след изненадващ разговор с баща му, ето защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.